Фед ще трябва да повиши лихвите по-бързо, отколкото предполагаше

Инфлацията в САЩ е по-голямо предизвикателство, отколкото признава Федералният резерв. Тя вече се повиши драстично и потиска реалните заплати. Очакванията за по-нататъшна инфлация започнаха да влияят върху исканията за заплати, производствените разходи, оценките на веригата за доставки и бизнес стратегиите за ценообразуване. Хората с по-ниски доходи са притиснати най-много, пише за Wall Street Journal Мики Леви, старши икономист в Berenberg Capital Markets. 

Не е достатъчно, че Фед казва, че ще започне да намалява покупките на активи, докато продължава да се надява, че инфлацията ще спадне до 2%, когато недостигът в предлагането се разсее. Фед трябва да признае, че неговата парична политика е източник на инфлация и че ще трябва да повиши лихвените проценти по-бързо, отколкото предполагаше.

Новата стратегическа рамка на Фед дава приоритет на максимално приобщаваща заетост, наблягайки на пълната заетост за всички групи хора, като същевременно толерира временна инфлация умерено над дългосрочната си цел от 2%. Но докато позволява на икономиката да прегрява, Фед също така подчертава важността на поддържането на инфлационните очаквания близо до 2%.

Нещата не се развиха така, както планираше Федералният резерв. Инфлацията е далеч над прогнозите на Фед, много преди целта му за заетостта да бъде постигната. Пазарите на труда показват стрес, а нарастващите инфлационни очаквания сега заплашват да засилят тенденциите за по-високи заплати и цени, и да навредят на икономическото представяне.

Ирония е, че високата инфлация, съчетана с нулевите ставки на Фед и покупките му на активи, облагодетелства по-заможните и вреди на хората с по-ниски доходи - тези, на които стратегията на Фед имаше за цел да помогне. Цените на подслона, храните и енергията, три от основните пера за хората с по-ниски доходи, се ускоряват рязко. Цените на енергията и храните са извън контрола на Фед, но разходите за подслон са пряко свързани с монетарната политика. Хората с по-ниски доходи обикновено са наематели, които са изправени пред рязко по-високи разходи за наеми, докато домакинствата с по-високи доходи обикновено са собственици на жилища, които се възползват от растящите им цени. Индексът на разходите за наеми на Zillow се е повишил с 12,8% през последната година, а индексът на цените на жилищата на S&P CoreLogic Case-Shiller е нараснал с 19,9%.

Разбира се, недостигът в предлагането и тесните места в дистрибуцията допринесоха за по-високата инфлация, а недостигът на работна ръка доведе до повишаване на заплатите. Но по-високата инфлация нямаше да настъпи без силно възстановяване на търсенето. Цените претърпяха пандемичен срив през второто тримесечие на 2020 г. и възстановяването им от това ниво беше най-бързото покачване в историята. Фед отдава това възстановяване на натрупаното търсене, като същевременно подценява ролята, която паричната политика играе в икономиката. Безпрецедентните бюджетни разходи се съчетаха с почти нулевите лихви на Фед и мащабните му покупки на активи, за да подхранят бума на съвкупното търсене.

Част от инфлационния натиск ще намалее с отслабването на недостига в предлагането, но ако търсенето остане силно, генерирано от продължаващите монетарни и фискални стимули, тогава инфлацията ще остане повишена. Дори когато Фед започне да намалява своите покупки на активи, той ще реинвестира падежиращите активи, за да поддържа финансова ликвидност и да запази лихвените проценти закотвени близо до нулата. Това ще подхрани евтиното дългово финансиране за потребителите и бизнеса. Междувременно фискалните стимули продължават да текат. Службата за отчетност към правителството съобщи през юли, че 1 трилион долара от фискалните разходи, одобрени във връзка с пандемията, все още не са изразходвани. Конгресът обмисля ново инфраструктурно и социално законодателство, което ще налее още повече пари в икономиката.

Нарастващите инфлационни очаквания се засилват от късогледото пренебрегване от страна на Фед на ролята, която паричната политика играе в генерирането на търсене. Очакванията на пазара за инфлацията през следващите пет години се повишиха до 2,9%, докато социологическите проучвания сочат 4% годишно.

Преговорите за заплатите отразяват наваксване на рязкото покачване на цените и включват очакванията за устойчива инфлация, като в тези преговори работниците са в по-силна позиция. През август имаше 10,4 милиона свободни работни места и само 6,2 милиона новонаети. Разликата представлява почти целия недостиг на текуща заетост спрямо нивата преди пандемията. За да намалее тази разликата, заплатите ще трябва да скочат. Бизнесът базира своите решения за цените на очакванията за устойчиво повишена инфлация.

Точно това е, което Фед не искаше да се случва. Фед трябва да потуши тези засилващи се очаквания. Централната банка по подходящ начин приложи спешни парични политики в отговор на срива на икономическата активност и заетостта през пролетта на 2020 г. Но въпреки че възстановяването бе много по-бързо от очакваното, Фед допусна, че ефектите ще са притъпени, а инфлацията ще е потисната, подобно на случилото се след финансовата криза от 2008 г. На Фед му липсват систематични насоки за провеждане на монетарната политика. Здравият разум подсказва, че Фед трябва да нормализира лихвените проценти.