Пандемичната самоизолация на Китай е глобален проблем

Сегашното настроение в Китай е много различно. Рана Митър, професор по китайска история в Оксфорд, посочва опасността „затворените граници да доведат до затворени умове“. След 40 години бърз растеж, Китай е самоуверен.

Контролът над пандемията също така е тясно обвързан с политическата легитимност на Си Дзинпин и Комунистическата партия. Официалният брой на смъртните случаи в Китай е под 5000, в сравнение със 750 000 в САЩ. Правителството на Си твърди, че докато САЩ дърдорят за правата на човека, китайската комунистическа партия всъщност е защитила народа си.

Но китайската политика на нулев ковид сега рискува да се превърне в капан. Тъй като външният свят преминава към живот с ниски нива на болестта, контактът с чужденци може да изглежда още по-опасен за Китай, което води до подновен акцент върху ограничаването на взаимодействието с външния свят.

Дори облекчаването на вътрешния контрол в Китай е трудно, тъй като делта вариантът доведе до малки огнища на болестта в две трети от китайските провинции. Потискането на тези огнища насърчава най-лошите контролни тенденции на Комунистическата партия, която използва технологиите, за да следи гражданите все по-отблизо. Един такъв епизод имаше в шанхайския Дисниленд, където повече от 30 000 души бяха блокирани и тествани след откриването на единичен случай на ковид.

Този вид драконовски политики сега предизвикват известен обществен дебат в Китай. Но контролът едва ли ще бъде облекчен скоро. На Комунистическата партия й предстои среща, която да подготви почвата за удължаване управлението на Си Дзинпин на важен партиен конгрес през ноември 2022 г. Китайците няма да искат да поемат политически рискове преди това. След конгреса Китай ще се насочи към зимата, когато заболеваемостта може да скочи. В резултат на това много експерти смятат, че политиката на Китай за нулев ковид - и запечатаните граници, които вървят с нея - ще продължат и през 2023 г.

Към този момент Китай ще бъде в самоналожена изолация повече от три години. Китайската и световната икономика вероятно ще пострадат в резултат на това, както и глобалното сътрудничество.

Но най-големият и неосезаем ефект може да бъде върху китайския народ. Много по-лесно е да повярвате, че чужденците са опасни и упадъчни, ако не се срещате с тях. Когато Китай в крайна сметка се отвори, светът може да открие една много променена страна.