Термоядреният синтез привлича вниманието на стартъпи и скептици

Термоядреният синтез е технологията, за която от години се говори с много надежда - тя е възможност да се осигури почти неограничен източник на чиста енергия. В момента е в ход международен проект за създаване на такъв реактор - ITER, в който водеща роля има ЕС. Очакванията са, че той може да заработи функционално през 2035 година.

В последно време обаче бизнесът вижда все по-ясни ползи от технологията и тя привлича инвеститори, които вярват, че можем да видим термоядрена енергия в мрежата още през 2030 година, коментира The Wall Street Journal. През последните няколко години се появиха доста стартъпи, които работят в посока на развитие на технологиите - в момента те са най-малко 35.

18 са успели да привлекат 1,8 млрд. долара частен капитал в подкрепа на своите разработки в областта. Една от тях е канадската General Fusion, която има подкрепата и на милиардера Джеф Безос. Компанията е набрала 32 млн. долара за разработката си в посока производство на енергия от ядрен синтез.

Helion Energy също работи в тази насока и си е поставила цел за пробив до 2024 година, допълва Bloomberg. Компанията има подкрепата на създателя на PayPal Питър Тийл.

Термоядреният синтез представлява реакция, при която две или повече атомни ядра се сливат, образувайки по-тежко ядро. Реакцията е съпроводена с освобождаване на енергия, никакви въглеродни емисии и много ограничена радиоактивност. Тези реакции протичат в плазма и изисква температура от над 100°С , за да могат ядрата да преодолеят взаимното си отблъскване и да се слеят.

В термоядрения синтез се използват основно два изотопа на водорода - деутерий и трития. Първият е естествен изотоп и се съдържа във океаните на Земята, а вторият може да се получи при реакция на литий.

В основата на разработката за използването на този синтез е, че при синтеза е невъзможен ядрен инцидент, няма ядрени отпадъци, които трябва да бъдат съхранявани и не може да се използва като оръжие, разказват от General Fusion.

Но технологията коментират и доста скептици. На този етап все още никой не е открил начин за извършване на този синтез, който да произведе повече енергия, отколкото поглъща. Едни от големите предизвикателства са високата температура и налягането, които изисква процесът. Едва след като бъде намерено решение, може да се каже, че се върви към изграждането на реактор.

На този етап програмата ITER, в която участват ЕС, Швейцария, Великобритания, Китай, Индия, Япония, Русия и САЩ, е инвестирала 22 млрд. долара в разработването на такъв тип реактор. Тестовете се извършват в Южна Франция.

Очакванията са, че до 2025 година ще има пробив при разработването на плазма, която може да се нагорещява до толкова високи температури, каквито изисква синтезът. След това учените ще опитат да разработят и реактор, който да произведе електроенергия, която да "потече" по енергийната мрежа.

И макар че частните компании изглеждат оптимистични, самите разработчци не вярват, че енергията от подобни реактори ще може да влезе в енергийния микс преди 2070 година. Досега внедряването на всеки нов енергиен източник е отнемало около 30 години след първия пробив в разработката.

Учени коментират, че докато чакаме тази разработка соларните и вятърните централи стават все по-ефективни и конкурентни. Разбира се, светът се нуждае от енергия, която не зависи от водата или други природни условия, особено що се отнася до развиващите се икономики.

Въпреки всички предупреждения да не възлагаме големи надежди, един от активните стартъпи в сектора - General Fusion, планира да изгради демонстрационен реактор във Великобритания, който да заработи още през 2025 година.

От години компанията работи в посока към магнетизиран целеви синтез, при който се създава плазма с висока температура и се затваря магнетично. Специални бутала компресират горивото вътре, създавайки избухване на ядрен синтез във вътрешността.