Време ли е за по-широк дебат за ядрената енергетика?

Антиядрените активисти продължават да бъдат гласовити, като казват, че проучването на ООН е нагласено. На COP26 те раздадоха жълти листовки, в които настояваха, че „ядрени бедствия като Чернобил и Фукушима застрашават цели страни и региони“ и че „ядрената енергия генерира 4-5 тона радиоактивни отпадъци за всеки килограм ядрено гориво, отравяйки земята, въздуха и питейната вода”, което прави горивото „твърде мръсно, опасно, скъпо и бавно” за борбата с изменението на климата. В реалния живот и онлайн, емоциите по темата са разгорещени.

За мен инцидентът във Фукушима действаше като (донякъде неудобно) напомняне за необходимостта всички ние, със сигурност включително и журналистите, периодично да поставяме под въпрос собствените си допускания, посочва авторът. Поради ужасяващото отразяване в пресата по онова време, думата „Фукушима“ се асоциира толкова дълбоко в съзнанието ми с „радиация“, че не успях да разбера защо всъщност броят на загиналите е толкова висок.

Освен това трябва да ангажираме, а не да пренебрегваме, множество гласове. Това не означава, че подкрепям язвителността в социалните мрежи. Но нека да цитирам основен урок по антропология: струва си понякога да вникнете в гледната точка на някой друг, колкото и инстинктивно тя да ви отблъсква. Удивителното в киберпространството е, че имаме възможността да направим това, стига да решим.

След като моите предубеждения относно радиационното въздействие във Фукушима се промениха, сега съм двойно по-убедена, че е време за по-широк дебат за ядрената енергетика, тема, за която Джонатан Форд също писа сериозно във FT през септември.

Не искам да омаловажавам рисковете за безопасността; независимо от радиационните заплахи и какво се е случило (или не) в Япония, има големи въпроси около ядрените отпадъци и цената на централите, посочва Тет.

Но има и огромни разходи и опасности, свързани с изкопаемите горива и макар че бих искала да живея в свят, захранван от възобновяема енергия, това не изглежда осъществимо скоро, като се има предвид, че възобновяемите енергийни източници не винаги са надеждни. Трябва или да се надяваме на пробив при технологиите за съхранение на енергия от батерии, или да хеджираме залозите си с резервни източници, като например ядрените.

Изглежда, че и други гласове се обединяват около тази гледна точка. По време на COP26 множество лидери на ЕС застанаха зад ядрената енергия, защото тя помага да се намалят разходите за енергия на домакинствата. Това е нещо, което ще бъде от решаващо значение, за да можем някога да осигурим широка подкрепа за евентуалното постепенно загърбване на изкопаемите горива.

Смея да кажа, че тези ми аргументи ще вбесят антиядреното лоби и ще провокират още атаки в социалните медии. Но за да намерим решения, трябва да възприемем идеята за компромиси и да преразгледаме предразсъдъците си. Подкрепата за ядрената енергия в социалните мрежи всъщност изобщо не е решение.