Европа нищо не научи от Brexit

Фокусът на ЕС върху сложните технически детайли за „защита“ на единния пазар – поради досадния, но много ефективен отклоняващ фокус на Великобритания върху Северна Ирландия, доведе до погрешна преценка на Брюксел за средносрочните рискове от Великобритания като стратегически конкурент.

Този риск е съвсем реален, казва Оуен Дрей.

Следващите години ще стабилизират вътрешната политика на Великобритания и ще се стигне до пренасочване на икономическите приоритети на страната в области, в които тя има силни страни. Финанси, образование, сигурност и отбрана, финтех и изкуствен интелект са само част от онези области, които биха могли да доведат до стабилна и сравнително динамична икономическа рамка за страната.

Въпреки всички приказки за икономическите разходи от Brexit и COVID-19, икономическите перспективи на Великобритания по отношение на публичния дълг, икономическия растеж и безработицата остават значително по-добри от повечето други големи европейски икономики, с изключение на Германия. Великобритания не е Италия, колкото и да го желае ЕС.

Връщането на Великобритания към растеж ще бъде допълнено от удвояване на стратегическите партньорства на Лондон със САЩ и другите англоговорящи икономики от „англосферата“.

За Уестминстър е без значение дали Великобритания се разглежда като най-важния партньор на Вашингтон – предпочитан избор на Лондон, или като „васал“ на САЩ, по думите на Клеман Бон, френския държавен министър по европейските въпроси.

Дори подчинението носи предимствата на близостта, уместността и включването в по-широките геополитически стратегии на Вашингтон. Това са предимства, които липсват в отношенията на други държави от ЕС с англосферата, както се вижда от неотдавнашните противоречия относно австралийските подводници и пакта за отбрана AUKUS.

Ясно е, че ЕС трябва да приеме нова стратегия спрямо Великобритания. Всички тежки приказки в Брюксел за „наказване“ на Великобритания, като се позовава на член 16 от Протокола за Северна Ирландия, са смешни. Европа пропусна шанса си да наложи икономическата си мощ на Уестминстър по време на преговорите за излизането от ЕС.

Това, което последните британски действия наистина показаха, е, че извън политическия театър планът на премиера Борис Джонсън е просто да поддържа огъня на Brexit у дома чрез постоянно подхранване на взаимен англо-европейски антагонизъм. Крайната цел е прекалената реакция на ЕС към британското подтикване.

Така че, вместо да се поддава на всяка малка британска провокация, Европа трябва да погледне дългосрочно. Брюксел трябва да отхвърли с усмивка британските заплахи, да говори езика на стратегическото партньорство през стиснати зъби и да разбере, че Brexit не започва и не свършва с ирландската граница и ядосаните френски рибари. Има много по-голяма игра. Защото Великобритания не винаги ще бъде политическа катастрофа. Скоро тя ще бъде сериозна икономическа заплаха.