Гамбитът на Путин в Казахстан затяга хватката върху бившето съветско пространство

Ваканционните сезони често са преследвани от неочаквани кризи и 2022 г. не е изключение. Казахстан - богатата на енергия страна, разположена в центъра на Евразия, беше потопена в голяма политическа криза. Президентът ѝ Касъм-Жомарт Токаев се обърна към Русия, за да търси помощ за потушаване на протестите, възстановяване на реда и консолидиране на властта.

Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКБ), доминиран от Русия, но номинално многостранен съюз за сигурност на шест бивши съветски държави, бързо одобри мироопазваща мисия в Казахстан – първата подобна намеса за подпомагане на член при разрешаването на вътрешна политическа криза. Това поставя много опасен прецедент, пише за Politico.eu Оксана Антоненко, директор анализ на глобалния риск в Control Risks и сътрудник по глобална политика в института Kennan.

Това разполагане ще има големи геополитически последици не само за Казахстан, но и за Централна Азия като цяло. То ще доведе дългия период на стабилност до внезапен и непредвиден край, смята тя.

В продължение на години регионът — и в частност Казахстан, се смяташе за забележително стабилен въпреки авторитарните лидери, особено в сравнение с постсъветската Източна Европа или Южен Кавказ, където геополитическите битки бушуват с нарастваща честота.

Централна Азия досега оцеля след много опасения преход на властта в Узбекистан, множеството революции в Киргизстан и изтеглянето на САЩ от Афганистан - всичко това без уникално балансираният геополитически ред да бъде подкопан. Това беше единствената област, в която Русия, Китай, Индия, Пакистан, Турция, Иран, ЕС и САЩ успяха да избегнат сблъсъци помежду си и дори да управляват известно сътрудничество - досега.

Използването на руските военни за поддържане на режима в Казахстан, който е загубил легитимността си в очите на много от гражданите на страната, означава, че страната вече няма да може да поддържа дългогодишната си многовекторна дипломация. Казахстан и неговата външна политика сега ще бъдат изправени пред по-голяма настойчивост и повишени очаквания от Москва, което несъмнено ще ограничи отношенията му със Запада и Китай.

Няма пример руски миротворци да бъдат разположени в постсъветското пространство без геополитически предпоставки. Много е вероятно поне част от тези тежко въоръжени войски – много от които преди това са били разположени в руските операции в Южна Осетия, Сирия и Крим, сега да останат дългосрочно в централноазиатската страна.

Политическата криза в Казахстан и военното участие на Русия ще дадат и възможност на националистите в Москва, които търсят по-голяма автономия за някогашните предимно рускоговорящи северни региони на Казахстан. Тези гласове са остри в руските социални медии и се срещат дори сред депутати в Думата - долната камара на руския парламент. 

Тъй като много казахстанци се възмущават от руската военна намеса, напрежението между етническото руско и казахско население вероятно ще се засили, което прави руската подкрепа за автономията по-вероятна.

Като останаха извън кризата, освен с изявления за безпокойство, САЩ и ЕС сигнализираха, че техните амбиции и влияние в Централна Азия са ограничени. За Запада ще бъде трудно да запази привилегированото си партньорство с Казахстан след кърваво потушаване на народните протести там.

Кризата възникна в чувствителен момент в отношенията на Русия със Запада, тъй като Вашингтон и Москва се готвят за преговори по руските предложения за гаранции за сигурност срещу разширяването на НАТО. Разгъването на мускулите на Русия в Евразия — на фона на още един пример за бездействие на Запада, може да добави още огън към исканията на руския президент Владимир Путин.

Геополитическите последици може да надхвърлят новите източници на напрежение между Русия и Запада. Това може също да подкопае деликатния китайско-руски баланс в Централна Азия.

Пекин, който наскоро пое председателството на Шанхайската организация за сътрудничество - друга регионална икономическа институция и институция за сигурност, досега остава встрани от настоящата криза, но Москва реши да действа. Сега Русия може да се стреми да превърне засиленото си влияние в областта на сигурността в икономическа мощ и да увеличи влиянието си върху огромните петролни и газови ресурси на Казахстан, където Китай е основен инвеститор и потребител – отношения, които Русия отдавна наблюдава с безпокойство.

Интересното е, че военните амбиции на Путин едва ли ще се изплатят у дома. Проучванията на общественото мнение показват, че руснаците са все по-враждебни към новите военни интервенции. Техните собствени искания за икономически възможности и по-голяма отчетност от страна на властта не са толкова различни от тези, които се заглушават по улиците на Казахстан в момента.

С военните операции в Южен Кавказ, Беларус и сега Казахстан, както и продължаващата военна заплаха за Украйна, Русия очевидно затяга хватката си върху постсъветското пространство с цената на влошаване на отношенията със Запада, Китай и населението на страната и на някогашната руска империя. Дори да избегне съдбата на Беларус, отдалечаването на Казахстан от Запада няма да може да се обърне години наред.