Фед даде сигнал за нещо повече от повишение на лихвите

Подгответе се за голяма промяна: централните банки излизат от бизнеса с предсказанията. Преминаваме към свят, в който данните, а не подробните прогнози за посоката на паричната политика, са ключът към разбирането накъде се насочват лихвените проценти. Това бележи значително отклонение от водещата философия, която бе в сила поне от финансовия крах през 2008 г., пише Дениъл Мос за Bloomberg.

Това означава, че успехът на централните банкери вече няма да се определя основно от способността им да предвиждат подхода си към управлението на разходите по заемите няколко месеца или дори години предварително. Светът на така наречените бъдещи насоки, инструмент, който централните банки превърнаха във форма на изкуство, беше силно предизвикан от инфлацията, която се забърза много по-скоро, отколкото някой очакваше. Нищо чудно, че ръководителите на Английската централна банка са мълчаливи в навечерието на срещата им през февруари.

Реагирането на фактите на терен звучи разумно. Проблемът е, че то изисква да се действа бързо, когато е оправдано, което е в не малка степен в противоречие с посоката на комуникация от 90-те години насам. Водещата идея през десетилетията, които ги последваха, бе, че повече говорене и информация е по-добре, отколкото по-малко. Този подход беше отговор на обвинението, че монетарните власти са твърде непрозрачни. Всъщност инфлацията, която се държеше според прогнозите, направи говоренето често доста праволинейно. Но когато обстоятелствата се променят бързо, както по време на пандемията от ковид, това ниво на прозрачност изисква или объркваща степен на неяснота, или възможност за чести промени.

Пауъл каза, че рисковете за икономиката идват от две различни посоки и той беше прав. Силно заразният вариант омикрон е заплаха за пазара на труда и оттам за икономическия растеж. Бързото нарастване на цените представлява различна, но по-значителна опасност за възстановяването. Ако инфлацията бъде оставена да отиде твърде далеч, последващите ограничителни мерки може да са твърде сурови, което би могло да лимитира експанзията. На пресконференцията след срещата на Фед Пауъл беше притиснат относно вероятността от увеличение на основната лихва с 0,5 процентни пункта и шансовете за повишение при всяка от останалите срещи на Фед тази година. Вдигане на лихвите през март бе това, с което Пауъл можеше да се ангажира, освен че ще направи необходимото, за да потуши инфлацията.

Инвеститорите, свикнали с по-голяма предвидимост, имат проблеми да определят кога Фед ще активира легендарната си „пут опция“ - идеята, че централната банка ще се намеси, ако пазарите реагират твърде панически на ястребовата й позиция (позиция на строга парична политика - бел. ред.). В известен смисъл тази тревога е лишена от смисъл. „Пут опцията“ беше възможна, защото дългогодишната, благоприятна инфлационна картина остави Фед способен да реагира на опасенията относно растежа. Това вече го няма. „Гълъбовите (обратно на ястребовите, на смекчена парична политика - бел. ред.) насоки се заменят с липсата на насоки“, написа в бележка в сряда Кришна Гуха, бивш служител на Фед, сега в ISI Evercore.

Забележките на Пауъл относно необходимостта от „пъргавост“ получиха много внимание. Получаването на по-малко ефирно време бе неговият коментар за необходимостта от „смирение“. Това означава склонност да се признават грешки и, критично, опит да се коригират. Това може да означава „силови” действия, когато данните за инфлацията и заетостта го изискват. Това не е проблем само на Фед.

Скоро след като Пауъл напусна подиума, Нова Зеландия съобщи, че инфлацията в страната е скочила до 5,9% през четвъртото тримесечие, по-бързо от очакваното и значително над средната точка на целевия диапазон на местната централна банка от 1% до 3%. Предстоящите повишения на лихвите там са сигурни. В сряда висш служител в централната банка на Индонезия каза, че е готов за действия. „Принципът, който ще спазваме, е това, което наричаме превантивна, изпреварваща политика“, заяви заместник-гуверньорът Доди Буди Валюйо. Следващата седмица фокусът ще бъде върху Резервната банка на Австралия, която вероятно ще сложи край на количественото облекчаване и ще се откаже от настояването си, че е малко вероятно лихвените проценти да се покачат тази година.

Има достатъчно поле за проява на смирение от страна на централните банки. Ще удовлетвори ли то наблюдателите, свикнали да им се казва какво ще направи Фед преди институцията дори да помисли за него? Зависимостта от данните, за която често се говори повече, отколкото се практикува, е на път да започне първия си тест от дълго време.

Трудно е да си представим, че Фед просто се предава в битката с инфлацията. Той със сигурност има още много работа. С нарастващите цени в заглавията, може да се каже, че темата е станала обект на масовото внимание.