На дневен ред е преструктурирането на дълговете на по-бедните държави

Повишаването на лихвените проценти и забавянето на глобалния икономически растеж вероятно ще подтикнат много страни с ниски доходи да се опитат да преструктурират държавния си дълг. Това е обезпокоително, защото неотдавнашните случаи на преструктуриране доведоха до продължителна патова ситуация между заемателите и кредиторите, а не до разрешаване. Съществуващите международни механизми относно преструктурирането на държавните дългове просто не са адекватни. Пазарните участници трябва спешно да извършат реформи, за да предотвратят задълбочаваща се дългова криза в развиващите се икономики, пишат за Wall Street Journal Уилиъм Роудс и Джон Липски, съпредседатели на работната група по държавния дълг към Бретънуудския комитет. 

Предупредителните признаци за криза вече са видими: според данни на Международния валутен фонд (МВФ) лихвените плащания по публичните дългове като процент от публичните приходи са четири пъти по-високи в икономиките с ниски доходи, отколкото в развитите икономики, докато същото съотношение в развиващите се икономики е два пъти по-високо. Данните на МВФ показват, че преди десетилетие това съотношение е било сходно във всички страни. Според Световната банка 60% от страните с ниски доходи или страдат от дългов стрес, или са изложени на висок риск от това.

Съществуващите досега международни механизми относно преструктурирането на държавния дълг – особено Парижкият клуб (на държавите кредиторки – бел. прев.), където група от официални кредитори преговаря със страните длъжници – затънаха в неефективност. Липсата на ефективен процес за преструктуриране на дълговете създава пазарна волатилност и риск, засягайки широк кръг участници на финансовия пазар. В резултат на това спешните действия за подобряване на настоящата система трябва да получат широка подкрепа от всички участници.

Непълното оповестяване на обема и условията на непогасените дългове усложни оглавяваните от Г-20 усилия за постигане на споразумение за това какво представлява справедливото споделяне на тежестта. Кредиторите и заемателите често искат да запазят ключова информация поверителна, а промените в източниците на финансиране, включително оформянето на Китай като най-големия кредитор за страните с ниски доходи, допълнително усложняват опитите за повишаване на прозрачността.

Понастоящем няма международно споразумение относно минимални стандарти за оповестяване, официални механизми, които създават стимули за спазване на изискванията, или санкции за неспазването им. През ноември 2020 г. лидерите на Г-20 създадоха Общата рамка за третиране на дълговете и натовариха Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) да създаде регистър с информация за дълговете. Въпреки това значимият напредък се случва разочароващо бавно, въпреки че е в правилната посока.

Работната група по държавните дългове към Бретънуудския комитет, която ръководим, проучва предизвикателствата, пред които е изправен пазарът на държавни дългове в интерес на укрепване на ефективността и стабилността на пазара. Новият доклад на групата за прозрачността на дълговете твърди, че значителният напредък ще изисква широко споразумение относно минималните стандарти за оповестяване, включително какви видове заеми трябва да бъдат включени и каква степен на детайлност трябва да се изисква.

Докладът включва модел на стандарти за оповестяване, които групата счита за подходящи и ефективни, като същевременно те остават достоверни и практични. Успешната реформа трябва да създаде стимули за заемателите и кредиторите да спазват изискванията и да включва последствия при неспазване. Групата заключи, че вече съществуват предложения за практични и ефективни стимули и последици, но те трябва да бъдат съгласувани и приложени.

Международни институции като МВФ и Световната банка биха могли да превърнат спазването на стандартите за оповестяване в изискване за достъп до тяхната финансова подкрепа. Регулаторите биха могли да изискват от кредиторите да оповестяват условията за отпускане на заеми на чужди държави, докато кредитните агенции биха могли да включат спазването на стандартите за прозрачност като критерий за присъждания рейтинг.

Освен това различните страни, участващи във всяко преструктуриране на държавен дълг, трябва да знаят предварително как ще функционира процесът и да са уверени, че на техните интереси и гледна точка ще бъде погледнато по справедлив начин.

Една слабост на процеса на Парижкия клуб е, че кредиторите от частния сектор (те участват в Лондонски клуб – бел. прев.) често смятат, че техните интереси се вземат предвид само на последния етап на дискусиите и то не винаги насериозно. Частният сектор заслужава по-официален ангажимент, може би чрез комитети на кредиторите, които биха представлявали техните интереси в преговорите за преструктуриране.

Очертават се нови предизвикателства по отношение преструктурирането на държавните дългове, а действащите в момента процеси са неадекватни. За да се избегне задълбочаваща се криза, спешно са необходими нови реформи. Предстоящата среща на финансовите министри на Г-20 ще бъде очевидно място за започване на напредък по този критичен въпрос.