Изтече ли „пут опцията” на Фед?

Не се борете с Фед. Поговорката беше популяризирана от покойния Марти Цвайг, първият ми шеф и ментор на Уолстрийт през 80-те и 90-те години, пише за Financial Times Лиз Ан Сондерс, главен инвестиционен стратег на Charles Schwab. Цвайг също вкара в употреба фразата: „Не се борете с борсовата търговия“.

Списъкът със сделките с акции през деня определено не се бори с Федералния резерв на САЩ, като перспективата за нормализиране на паричната политика видимо е в основата на много нестабилното начало на годината за американските акции. Обикновено това е път, изпълнен с бабуни, който се оформя, когато централните банки започнат да нормализират политиката – още повече по време на този пандемичен цикъл, който е всичко друго, но не и нормален.

Признавайки, че инфлацията не е съвсем преходно явление, Фед сега е на мисия. Стартовата точка на коронавирусния цикъл на затягане е необичайна, отчасти поради това, което изглежда е много по-късна фаза от икономическия цикъл, отколкото календарът може да сочи. Експанзията след рецесията от 2020 г. е само на 21 месеца, но фонът на инфлацията, трудовият пазар и оценката на активите определено е по-късен цикъл.

Много скорошни анализи на миналите цикли на затягане бяха ограничени само до предишните три кръга на повишаване на лихвите от Фед, но те се връщат назад само до 1999 г. – ера, характеризираща се с трайна дезинфлация и съпътстващата положителна корелация между доходността на облигациите и цените на акциите. Този път е различно.

Инфлационната котка е излязла от торбата; и може да се каже, че Фед отвори торбата нарочно, когато през август 2020 г. възприе по-гъвкава стратегия за паричната политика. Накратко, Фед активно преследваше по-висока инфлация. Целта бе тя да се разгорещи, за да се компенсира дългата ера на дезинфлация.

Друга ключова разлика между настоящия път към нормализиране на политиката и миналите епизоди е балансът на Фед в размер на 9 трилиона долара. Пазарите вероятно са напълно наясно с последиците от неговата програма за количествено облекчаване (QE; чрез изкупуване на облигации) върху доходността и цените на активите; но те имат много по-малко опит с предстоящото количествено затягане (QT).

Предавателният механизъм, който свързва QE (или QT) с цените на активите, е непряк и сложен. Но психологическата система, която прави връзката, обикновено е по-директна. Сигналите от Фед относно плановете му за неговия баланс са важни пазарни двигатели – подчертавайки силата на думите на Фед, известни още като вербални интервенции.