Фед е изправен пред обичайните предизвикателства от 70-те години насам

Тъй като икономиките продължават прехода си от подхранван с адреналин отскок към по-самоподдържащ се растеж, властите все по-често ще се сблъскват с избори, които са толкова предизвикателни, колкото и всеки други от 70-те години на миналия век насам, пише за Financial Times Боб Принс, съглавен инвестиционен директор на Bridgewater Associates.

Важно е, че разходите, произтичащи от това, се измерват в номинално изражение, преди да се вземе предвид инфлацията. Това е свързано с номиналния кредитен поток, който първоначално идва от разширяването на държавния кредит, финансиран чрез печатане на пари. Как тези номинални разходи се разделят между реалния брутен вътрешен продукт и инфлацията зависи от произведеното количество.

Към днешна дата производството не може да отговори на това високо ниво на номинално търсене или да се разшири достатъчно бързо. В резултат на това много високото ниво на номинални разходи произвежда много инфлация, която се пренася в разходите за живот и заплатите, и поражда необходимост заплащането да наваксва.

С други думи, изгражда се самоусилващ се цикъл на инфлация. Сега сме изправени пред най-големия потенциал за устойчиво нарастване на инфлацията от десетилетия.

Тези условия ще изискват преход в политиките. Ясно е, че регулаторите сега осъзнават това, но не е ясно колко агресивни ще бъдат техните ходове. Предвид обстоятелствата, те вероятно ще се придвижат твърде малко и твърде бавно.

Пандемията и почти нулевите лихви правят избора им особено труден. Тъй като ковид и рискът от нови варианти постоянно ни съпътстват, ще има непрекъснати въпроси за това дали нарастващият инфлационен натиск ще продължи, както и продължаваща несигурност относно ефектите на пандемията върху икономическия растеж.

Тези въпроси ще бъдат усложнени от асиметричната способност на централните банки да затягат паричната политика, спрямо облекчаването й. Регулаторите разполагат с пълен арсенал от политики за затягане. Но с номиналните лихви близо до дългосрочните дъна и с високите цени на активите те имат само една форма на политика за стимулиране - печатането на пари, координирано с фискалната експанзия.

Този лост сега е по-малко достъпен, защото нарастващата инфлация причинява политическа съпротива срещу по-нататъшни действия. И тъй като политиката на държавни разходи сега е все по-агресивна, ако Федералният резерв на САЩ затегне прекалено политиката, той може да го направи дори във време на фискална спирачка вместо стимули.