Фед закъснява със затягането на политиката си

На 22 ноември президентът на САЩ Джо Байдън номинира Джей Пауъл за председател на Федералния резерв за втори мандат. Осем дни по-късно Пауъл каза пред Конгреса, че „вероятно е добър момент да оттеглим тази дума и да се опитаме да обясним по-ясно какво имаме предвид“. Вълшебната дума, която той беше напът да оттегли, беше „преходна“ (относно инфлацията – бел. прев.). Този етикет позволи на Фед да продължи с изключително експанзионистичната парична политика по време на силно икономическо възстановяване, придружено от ускоряваща се инфлация. Според циниците моментът, в който се случи оттеглянето на термина „преходна”, може да не е случаен. Не бих могъл да коментирам. Нека просто се надяваме, че този ход не е дошъл твърде късно, пише Мартин Уулф за Financial Times.

През 1955 г. председателят на централната банка Уилям Макчесни Мартин отбелязва, че Фед „е в позицията на придружител, който е наредил да се махне купата с пунш точно когато партито е в разгара си“. Съветът, който той дава, е разумен, както показаха паричните сътресения през следващите около две десетилетия. Загубата на контрол над инфлацията е политически и икономически вредна: възстановяването на контрола обикновено изисква дълбока рецесия. И все пак Фед поема този риск напоследък, защото още дори не е започнал да премахва силно алкохолната купа с пунш.

Дали инфлацията наистина е преходна не се определя основно от това, което се случва на пазарите за конкретни продукти. Зависи повече от средата, в която се появяват подобни шокове. Рискът е, че в силно подкрепяща регулаторна среда, каквато е днешната, ценовият шок може твърде лесно да се разпространи в икономиката, тъй като работниците и другите производители се борят да възстановят загубите си.

Така че трябва да започнем от състоянието на икономиката. Институтът за международни финанси (IIF) отбелязва, че реалното потребление в САЩ се е върнало напълно към тенденцията отпреди пандемията. Това така и не се случи след финансовата криза от 2008 г. Бизнес и жилищните инвестиции също са изключително стабилни. Възстановяването е по-силно, отколкото в другите големи страни с високи доходи. Основната причина за това, твърди IIF, са фискалните стимули.

Пазарът на труда също укрепна значително и по някои показатели е горещ. В скорошна статия за Института за международна икономика Питърсън, Джейсън Фърмън и Уилсън Пауъл показват, че коефициентите за безработица са по-високи от средните за периода 2001-2018 г. Както самият Джей Пауъл отбеляза на пресконференция неотдавна, „условията на пазара на труда са в съответствие с максималната заетост, в смисъл на най-високото ниво на заетост, което може да се постигне в условията на ценовата стабилност“. С други думи, Фед вече е изпълнил своя мандат.