Изтече ли „пут опцията” на Фед?

Ръководителите на Фед сега изрично заявяват желанието си за по-строги финансови условия в интерес на отдалечаване от хиперстимулативните политики, свивайки съвкупното търсене и намалявайки инфлацията. Но предстоящите покачвания на лихвите не правят нищо за решаването на проблема със задръстването с поръчки при полупроводниците, нито намаляват броя на контейнерните кораби, разположени край пристанищата на Лонг Бийч. Въпреки това, в съчетание с вербалните интервенции на Фед, вдигането на лихвите може да промени траекторията на инфлационните очаквания и/или съвкупното търсене чрез потребителското поведение.

Надеждата е, че както икономиката, така и финансовите пазари могат да се приспособят към нормализирането на монетарната политика по нехаотичен начин. Но тук нещата могат да станат трудни. Идеята за “пут опцията на Фед” (подкрепа за пазара – бел. прев.) влизаше и излизаше от играта от ерата на Алън Грийнспан насам; като много участници вярват, че централната банка ще се намеси, ако пазарите изпаднат в затруднение. Не разчитайте на това в тази епоха.

Засега финансовите пазари са волатилни, но функционират правилно. Волатилността и слабостта се появяват успоредно с преоценката на рисковите активи – като не се движат от сериозно влошаване на ликвидните условия или функционалността на финансовата система. Всъщност пазарът на акции е компонент на повечето индекси, измерващи финансовите условия. В този смисъл, предизвиканото от волатилността на фондовите пазари затягане на финансовите условия може да бъде характеристика, а не бъг, тъй като се отнася до бъдещи решения на Фед.

През 2018 г. председателят на Фед Джей Пауъл говори за съществената разлика между волатилността на финансовите пазари и нестабилността на финансовата система. Те не са едно и също.

Работата на Фед е да се опитва да провежда политики - и често да създава нови инструменти - за облекчаване на нестабилността във финансовата система. Има моменти, когато волатилността на пазара може да доведе до нестабилност на финансовата система. Ако обаче пазарната волатилност настъпи във вакуум, не е работа на Фед да я ограничава - освен ако действително не застрашава стабилността на финансовата система.

Тазгодишната повишена волатилност и корекция при акциите е показателна за по-малко дружелюбната парична политика. Въпреки всички ползи за икономиката и портфейлите на инвеститорите от поскъпването на активите, Фед ясно осъзнава, че е време да започне да обира част от излишната ликвидност. Ако пут опцията на Федералния резерв не бъде подновена, начинът за функциониране на пазара изключва борбата с Фед.