Популизмът може би губи влиянието си върху пазарите

Популярен принцип на инвестиционната мъдрост е фокусирането върху дългосрочнния план. Това обикновено се прилага при количествените методи за инвестиране, като например разглеждането на историческите 10- и 20-годишни възвръщаемости на глобалните класове активи, а не на това как са се представили конкретни сектори или компании миналата година и какво предполагат анализаторите, че ще направят следващата година.

Нов доклад на Центъра за бъдещето на демокрацията към Кеймбриджкия университет предлага на инвеститорите рядък шанс да помислят за цялостната икономика през следващото десетилетие. Авторите са събрали голям набор от данни на световно ниво, които излагат някои нечесто чувани твърдения, като например, че вълната от популизъм, национализъм и неравенство бързо се оттегля в полза на по-проспериращ, мирен, егалитарен и сплотен свят през следващото десетилетие, пише за Bloomberg Аарън Браун, бивш управляващ директор и ръководител за изследванията на финансовите пазари в AQR Capital Management, автор на книгата „Хазартното лице на Уолстрийт”.

Не съм замечтан оптимист, който ребалансира цялото си портфолио в очакването на 10 години мир, любов и разбирателство, пише Браун. Но основен фокус през последните 10 години беше защитата срещу популизъм, война, депресия и национализъм, така че може би е време да разширя перспективата си. Не мисля, че авторите на доклада или някой друг разполагат с кристална топка. Но те ни представят правдоподобен сценарий, движен от данни. Знам, че постпандемичната икономика ще бъде много по-различна от 2019 г., така че е важно да мислим какво може да се случи.

През 2007-2009 г., когато финансовият свят се сриваше, изглеждаше, че правителствата придобиват огромни нови правомощия. Централните банки измислиха ад хок обосновки за безпрецедентното раздуване на балансите си и избираха победители и губещи без ясна правна власт. Правителствата пренебрегнаха бюджетните ограничения и си издействаха извънредни правомощия, близки до военновременните. Съдилищата предимно отстъпиха пред промените. По това време популистки надигания като движенията „Чаено парти“ и „Окупирай Уолстрийт“ изглеждаха като странична демонстрация спрямо кризисното управлението от властите.

Ключовите популистки идеи са, че светът е разделен на обикновени хора и корумпиран елит („дълбоката държава“ за десните, „стожерите на бялото превъзходство“ за левите), че волята на хората е по-важна от установените норми и върховенството на закона и че народната воля се разкрива от протести и улични битки, а не от избори. Популистите обвиняват тайни специални интереси за блокирането на естествения прогрес и смятат, че важна информация е умишлено укривана от хората.

Поглеждайки назад, популизмът, а не действията на правителството, беше важната история. В целия свят национализмът се надигна и глобализмът навлезе в отбранително отстъпление. Хората спряха да цитират Сун Дзъ („Върховното изкуство на войната е да покориш враг,а без да се биеш“), защото Карл фон Клаузевиц („Войната е продължение на политиката с други средства“) изглеждаше по-актуален. Големите политически промени на времето – гей браковете, #MeToo, „Животът на черните е важен”, свиването на полицейските бюджети – избухнаха отдолу, изненадвайки политическата върхушка. Програмите на републиканската и демократическата партия рязко противоречаха на минали политически позиции и дълго публикувани мнения на техните партийни експерти. Подобни неща се случваха в демокрациите по целия свят.