Американците преосмислят баланса между професионалния и личния си живот

Какво се случва с американската работна сила? Въпросът се задава не само в светлината на покачването на заплатите, което е важна част от историята с инфлацията в САЩ, но и във връзка с милионите американци, които напуснаха работата си от началото на пандемията. „Голямото напускане“ достигна връх през ноември, като 4,5 милиона американци напуснаха работните си места (най-големият брой от 2000 г.), въпреки че свободните позиции останаха повишени, пише Financial Times в редакционен коментар.

Това не е уникално американско явление. Китайското движение за „бездействие“, при което младите хора загърбват ежедневното бачкане, набира популярност. В Япония, известна с дългото си работно време, правителството предложи четиридневна работна седмица. Неотдавнашно проучване на Microsoft установи, че 41% от световната работна сила обмислят да си даде предизвестието. Причините варират от дигиталното „прегаряне” на фона на ковид до усещането за изолация и загуба на контакти.

Но пазарът на труда в САЩ е по-затегнат от много други и изглежда ще остане такъв за известно време. Участието на работната сила в САЩ е спаднало повече, отколкото в други развити икономики, като остава потиснато спрямо тях. Така че компаниите се борят по-усилено за работници и разходите за труд на единица продукция нарастват рязко в сравнение с темповете отпреди коронавируса, докато в други богати страни тези разходи намаляват.

Част от това може да е резултат от начина, по който САЩ избраха да борят пандемията. Докато европейците защитаваха работните места, Америка защитаваше растежа. Германия, Обединеното кралство, Франция, Италия и Испания подкрепиха около 32 милиона работни места чрез схеми за платен отпуск в пика на първата вълна на пандемията през април 2020 г., а милиони все още са в тях. САЩ позволиха на компаниите да уволняват колкото си искат, като държавата изплащаше помощи на безработните. Но това означаваше, че компаниите трябва да положат големи усили, за да попълнят бързо персонала си с възстановяването на икономиката, особено в тежко засегнатите сектори на услугите. Това, съчетано с пандемичните плащания за безработица, даде на милиони работници пазарен лост, какъвто никога преди не са имали.

Развлеченията, гостоприемството и ресторантьорството бяха секторите с най-висок процент на отлив. Както се посочва в скорошен доклад на МВФ, много работници в тези области може просто да не желаят да се върнат на работните си места, на които са били претоварени и нископлатени. Други се възползват от затегнатия пазар на труда, за да търсят по-добри работни места, тъй като компаниите, които се конкурират за нови служители, предлагат по-добри заплащане и добавки.

Според данни на клона на Федералния резерв в Атланта, работниците, които са сменили работата си между август и октомври миналата година, са имали средно увеличение на заплатата от 5,1%, срещу 3,7% за тези, които са останали на своето място. Макар голяма част от отлива да е на по-ниско ниво, с покачването на тези заплати се оказва натиск върху работодателите да увеличат възнагражденията по стълбицата нагоре, което може да стимулира още смяната на работата.

Твърде рано е да се каже дали „Голямото напускане” ще приключи, когато отшумят всички свързани с пандемията икономически смущения или пък когато бъде възвестена някаква нова, екзистенциална промяна на трудовите пазари. Струва си да се отбележи обаче, че поколението Z (родените след 1995 г. – бел. прев.) изглежда особено недоволно. Проучването на Microsoft показа, че по-младите работници са по-малко ангажирани с работата си и по-малко готови да представят нови идеи на масата. Около 60% от респондентите от това поколение казват, че им е „тягостно“ на работа.

Част от това може да се разреши с връщането към контактите в офиса. Но има нарастващо усещане, че американците преосмислят баланса между професионалния и личния си живот. Това вероятно ще подхрани призивите за щедра социална система в европейски стил. То също така ще благоприятства компаниите, които намират правилната комбинация от хибридни работни условия, предлагащи сигурност и гъвкавост. Капиталът доминираше над труда в продължение на половин век, но вълната се обръща. Работодатели, имайте го предвид.