ЕС трябва да отговори на агресията на Путин с финансов армагедон

Допреди няколко дни дебатът в ЕС относно „стратегическата автономия“ изправяше държавите, призоваващи за самодостатъчност относно жизненоважни продукти, срещу тези, които проповядват „взаимозависимост“, пише Мартин Сендбу за Financial Times.

Войната на руския президент Владимир Путин в Украйна показва, че и двете страни са били фокусирани върху грешния противник и грешните сектори. Оказва се, че острото геостратегическо предизвикателство не е зависимостта от Китай по отношение на полупроводници или маски за лице, а способността на Русия да свива доставките на нефт, газ и суровини за западните потребители.

Задачата е също така по-екзистенциална, отколкото двата лагера са си представяли: не запазване на икономическо или технологично лидерство, а противодействие на сухопътна война в Европа, каквато ЕС беше създаден да направи невъзможна. Наистина да си актьор в своя регион, да не говорим за световната сцена, понякога изисква много по-директен подход.

Добрата новина е, че, както често преди, кризата обедини и фокусира умовете на лидерите на ЕС. Със западните си партньори те се договориха за безпрецедентни санкции с рекордна скорост: насочени лично към Путин, към отстраняване на избрани руски банки от международната платежна система Swift, както и към ограничаване на някои от резервите на централната банка на Русия. Но ЕС остава твърде отдаден на финото калибриране. Това е добър идеал при нормалните законодателство и регулация, и много лош при геополитическо противопоставяне.

Беше грешка да се използва постепенен подход преди нахлуването на Путин и да се смята, че то може да бъде възпряно чрез заплахи за тежки последици. Това ограничи ЕС до реактивна роля, която Путин – кагебеец до мозъка на костите си – може да манипулира чрез объркването, двусмислието и противоречивостта, които владее.

Това също означаваше, че действията на ЕС са калкулирани. Възпирането щеше да изисква „прекалена реакция“ на ескалиращите заплахи на Путин от миналата година насам, а не пропорционална реакция. Само много по-силната от очакваното реакция би била на нивото на неговата игра и би имала някакъв шанс да обърка сметките му.

Времето за възпиране свърши; битката сега трябва да бъде насочена към агресора. Европа няма да направи това военно (въпреки че трябва да продължи да изпраща оръжие на Украйна). Вместо това трябва да се помисли за финансов армагедон срещу Русия. ЕС, заедно с по-широкия запад, има капацитета за това. Въпросът е дали Съюзът има волята да го осъществи.

Дебатът за отстраняването на Русия от Swift е показателен, тъй като е малко подвеждащ вниманието. Swift е система за съобщения; за банките е по-трудно да извършват трансакции без нея, но не и невъзможно. Всъщност, други мерки също могат да блокират транзакциите, като по този начин правят Swift по-малко релевантна. Но вратичките – като опасенията на ЕС и САЩ относно възможността да плащат за руските изкопаеми горива – правят частичните санкции само донякъде по-добри от никаквите.

Западът би могъл да направят много повече: да замрази всички активи на всяко лице и организация, свързани с руската държава, включително всички руски чуждестранни резерви, до които може да достигне; да разкрие естеството и собствеността на тези активи; и да криминализира всички транзакции със свързани с Русия финансови институции и посредници. Това означава, че данъчните убежища на САЩ, Обединеното кралство и ЕС трябва да спрат отвратителното пране на пари и репутация от гангстерската клика на Путин. Готов ли е Западът да изолира максимално руската икономика, а не само „селективно“?

Ако той направи този избор, прекратяването на достъпа на Русия до Swift ще бъде просто една техническа стъпка сред много други. Просто казано, Западът може да каже на всеки да избира между икономическите връзки с Русия или него, точно както САЩ казаха на света да избира между тяхната финансова система и тази на Иран.

Това би довело до руски икономически колапс, бягство на капитали и изтегляне поне на депозитите в чуждестранна валута от банките. Путин натрупа много валутни резерви, но вероятно повече от половината могат да бъдат замразени. Москва със сигурност ще спре доставките на петрол и газ, налагайки въпроса: кой измежду Русия и ЕС е по-зависим от другия?

Отговорът се крие в политиката на енергийните цени, която Путин без съмнение смята, че се е променила в негова полза. Но лидерите на ЕС могат да подготвят народите си за още по-високи цени, като неизбежна жертва в името на свободата в Европа, но и същевременно да помагат на уязвимите държави и домакинства. Потенциалният източник на подкрепа за такава позиция представлява сила, на която автокрацията на Путин не се радва.

Това би било голяма стъпка напред спрямо всичко, което ЕС досега е направил. То би означавало де факто политика на смяна на режима. Но днес украинците са изправени пред повторение на кошмарите на Европа от 20 век. Така че, ако не сега, кога? Всичко, което знаем за Путин, трябва да ни кара да очакваме, че агресията му ще се ожесточи. ЕС има способността да демонстрира, че доминиращата власт може да приеме и цивилизована форма.