Европа трябва да прекрати енергийната си зависимост от Русия

Европейските лидери трябва да се поучат от минали грешки и да помогнат за прекратяване на войната в моята страна, като използват един от най-мощните инструменти, с които разполагат: енергийните санкции, пише за Financial Times Андрий Коболев, бивш главен изпълнителен директор на украинската държавна енергийна компания "Нафтогаз".

Първо, малко предистория. Украйна постигна пълна независимост от вноса на природен газ от Русия след бунтовете на Майдана през 2013-14 г. След 2015 г. тя не е закупила нито един кубичен метър природен газ директно от Русия. Всички внесени количества идват от европейския пазар през Полша, Словакия и Унгария.

През зимата на 2014-15 г. Кремъл се опита да блокира европейския внос на газ от Украйна, като намали доставките на природен газ за ЕС. Този ход не оказа никакво осезаемо въздействие върху Украйна, въпреки че "Газпром" загуби почти 5,5 милиарда долара в процеса.

Разочароващо е, че срещата на високо равнище на лидерите на ЕС, проведена в Париж на 10-11 март, не успя да произведе решение за енергийни санкции срещу Русия, но не е изненадващо, пише Коболев. Темата е дискутирана и днес (25 март) в Брюксел по време на Европейския съвет

Спомням си ясно съмненията, изразени от представители на Европейската комисия през 2014 г. относно нашия план да станем независими от руския газ, разказва още бившият директор на "НАфтогаз". Имаше и скептицизъм, когато предупредихме западните политически лидери, че веднага щом газопроводът "Северен поток 2" бъде завършен, давайки на "Газпром" достатъчно транзитен капацитет, за да заобиколи Украйна, Владимир Путин ще започне пълна военна инвазия в страната ни.

Петнадесет години работа в "Нафтогаз" дава на експерта известна представа за мисленето на руския президент и неговите приближени в Кремъл. Две точки по-специално са от значение за дебата около енергийните санкции.

Първо, Путин е убеден, че Европа е твърде слаба, за да рискува собствения си комфорт и по тази причина никога няма да спре да купува руски енергоизточници. Второ, той е насилник. Путин не уважава слабите и корумпираните, но се страхува от силните и смелите. Той също така няма да бъде разтревожен от мерки, които счита за обратими.

От това следват няколко неща. Ясно е, че руската агресия няма да спре с Украйна, освен ако няма силен ответен удар от Запада. Отвъд военната сфера най-очевидната цел за такива мерки е руският енергиен износ, който представлява приблизително 36% от общите бюджетни приходи на страната, повечето от които се използват за финансиране на военни разходи.

Европа трябва бързо да замени руските енергийни доставки за постоянно. Да, Европа е силно зависима от енергията, доставяна от Русия. Но зависимостта е двупосочна. Освен това Зелената сделка на ЕС, която ангажира блока да стане въглеродно-неутрален до 2050 г., означава, че балансът на силите се е изместил решително от производителите на изкопаеми горива към потребителите.

Европейските правителства трябва да използват това предимство, за да санкционират руския енергиен износ по начин, който няма да навреди на собствените им икономики.