Политическото разделение вече е патриоти-глобалисти, а не ляво-дясно

Франция даде на света концепциите за лявото и дясното в политиката. Сега Франция е водеща в заличаването на това разделение и замяната му с нова политика, в която двата доминиращи лагера са националисти и интернационалисти, пише Гидиън Рахмън за Financial Times.

Разделението ляво-дясно води началото си от Френската революция от 1789 г., когато поддръжниците на кралското вето са стоели отдясно в Народното събрание, а противниците му - отляво. През следващите два века лявото и дясното се превръщат в централното философско разделение в западната политика.

Но на първия тур на президентските избори във Франция на 10 април традиционните дясноцентристки и лявоцентристки партии се сринаха. Ан Идалго, кандидатът на Социалистическата партия, получи едва 1,8 процента, а Валери Пекрес, кандидатът на дясноцентристките републиканци – само 4,8 процента. Жан-Люк Меланшон, крайнолевият кандидат, получи 22 процента от гласовете, но все пак беше елиминиран.

Въпреки че Льо Пен обикновено се представя като крайнодесен кандидат, тя отхвърля това, настоявайки, че: „Няма повече ляво и дясно. Истинското разделение е между патриотите и глобалистите.“ Макрон също отдавна твърди, че не е „нито десен, нито ляв“. Както споделя пред своя биограф Софи Педър: „Новото политическо разделение е между тези, които се страхуват от глобализацията, и тези, които гледат на нея като възможност“.

За Льо Пен „глобалист“ е мръсна дума. На пресконференция в Париж миналата седмица я чух да се присмива на Макрон, че „говори глобалистки“. В реч в Авиньон на следващия ден тя обвини глобалистите, че третират французите като потребители без корени, а не като граждани, привързани към тяхната култура и език.

Този вид реторика сега е запазена марка на националистическата десница по целия свят. Влиятелни политически теоретици в путинова Русия – като Александър Дугин и Константин Малофеев – често заклеймяват „глобализма“ като заговор срещу руската нация и култура.

Сегашната позиция на Льо Пен също така силно напомня на Доналд Тръмп, който като президент на САЩ заяви пред ООН, че „Бъдещето не принадлежи на глобалистите. Бъдещето принадлежи на патриотите."

Политиката, структурирана около разграничението между „глобалисти“ и „патриоти“, заличава традиционните разделителни линии ляво-дясно. Макрон зае позиции по някои социални въпроси, които традиционно биха се считали за леви, като правата на гейовете, но усилията му за дерегулация на икономиката и намаляване на данъците биха се харесали на консерваторите на Рейгън. В контраст, Льо Пен заема твърди десни позиции по въпроси като имиграцията и ляво звучащи такива по икономически въпроси.