Съвместното посещение в Киев на лидерите на Франция, Германия, Италия и Румъния беше вододел. Преди това въпросът дали Украйна ще получи статут на кандидат за ЕС беше отворен. Сега това е вероятният резултат, подсилен на следващия ден от препоръката на Европейската комисия в полза на кандидатурата, пише Мартин Сендбу за Financial Times.
За тримата западноевропейци (Макрон, Шолц и Драги – бел. прев.), които на моменти бяха в противоречие с украинския президент Володимир Зеленски за това, че изглеждат твърде нерешителни в отговора си на войната, пътуването беше своеобразно изкупление. За френския президент Еманюел Макрон, по-специално, би било глупаво да дойде само за да продължи да шикалкави относно статута на кандидат-членка, който Зеленски призовава ЕС да предостави на Украйна.
Но по-голяма от каквато и да е дипломатическа грешка би била по-дълбоката геополитическа грешка от отказването на статута на кандидат.
През месеците, откакто Украйна подаде молбата си за членство, дни след войната, бяха изразени редица опасения. Статутът на кандидат е просто символичен. Пътят към реалното членство е дълъг и мъчителен. ЕС би бил нефункционален с повече членове, така че неговото управление трябва да бъде реформирано, преди да приеме нови.
Аргументът, че ЕС едва ли ще позволи на Украйна да стане член в крайна сметка, така че би било жестоко и неразумно да се дават фалшиви надежди, е най-циничното възражение срещу кандидатурата й. Но всичко това е толкова заблуждаващо.
Както процесът на приемане, така и процедурите за вземане на решения в ЕС наистина трябва да станат по-ефективни, но това не е причина да не се даде статут на кандидат. Всъщност започването на преговори за присъединяване с Украйна е най-добрият стимул за ЕС да насочи вниманието си към решаването на тези проблеми. И ако статутът на кандидат наистина е просто символичен, предоставянето му не коства нищо, докато отказването му просто би разкрило малодушието на ЕС.
В основата на дебата за кандидатурата на Украйна е разликата в нагласите. В един турбулентен свят трябва ли целта на ЕС да е да изолира европейците от проблеми по техните граници или по-далеч? Или тя е да се използват правомощията на Съюза, за да се трансформират тези проблеми в нещо по-благоприятно?
Тази колизия между изолационизма и ангажираността, или между адаптирането към и влиянието върху променящия се световен ред, достига кризисна точка с въпроса какво да правим с Украйна.
Ключът към него е позицията на Франция. Макрон постоянно настоява за по-активен ЕС, който да оформя света около него. Но той спазва френската традиция да се предполага, че външната сила идва от повече вътрешна съгласуваност. Френската политическа върхушка е склонна да настоява за задълбочаване на сътрудничеството в ЕС, вместо да го разширява до повече страни. Тя винаги е виждала второто като пречка за засилване на влиянието на Франция като средна сила, проектираща се чрез ЕС.
Оттук и настояването – за последно в речта на Макрон в Страсбург през май – за преодоляване на правото на вето, за да се вземат по-бързи решения. Макрон също така призова за по-широка „европейска политическа общност“ за онези, които все още не са готови за членство в ЕС или никога няма да бъдат. В случая с Украйна, както и със Западните Балкани, френските представители дават да се разбере, че ЕС с още повече членове от днес би бил тромав до точката на парализа.
Но войната на Путин срещу Украйна прави тази перспектива несъстоятелна. Не защото рискът от тромавост не е реален, а защото, ако целта е да се привлекат други страни да възприемат европейския начин на живот и да се ограничи властта на онези, които биха го подкопали, нищо не допринася за нея повече от необратимото свързване на Украйна с европейската система от правила. Никога не е имало по-добра възможност за това, нито ще има в бъдеще.
Европейската комисия отбелязва, че Украйна вече е приела части от правилата на ЕС. Подробните въпроси на Брюксел относно кандидатурата й получиха отговор в рекордно кратко време, дори в условията на войната. Прозападното гражданско общество на Украйна иска да използва статута на кандидат, за да притисне местните политици за повече реформи.
С други думи, това е случай, в който истинският тласък за разширяване би засилил, а не заплашил френската цел за по-силен ЕС. Сблъсъкът между целите и средствата във френското мислене все още съществува, но посещението на Макрон в Киев може поне да бъде признание за това. Наред с исканията за по-нататъшни реформи, включени в констатацията на ЕК, това може да даде на други скептично настроени държави-членки повод да стигнат до същото признание. Ако се окаже така, това би било чудесен завършек на френското председателство на ЕС.


Куриер де Балкан: България блести на международната сцена с Джирото и победа на Евровизия
Голяма бяла акула е заснета в централната част на Средиземно море
Световните конфликти достигнаха връх през 2025 г.
Директорът на „Евровизия“ : България впечатли с изключително бързата реакция на институциите
Зеленски пред „Гардиън“: Русия губи инициативата, а войната постепенно се обръща в полза на Украйна
Петте елемента в изграждането на учителя: Липсата на една брънка скъсва веригата
Великобритания трудно ще възстанови щетите от Brexit върху икономиката си
Износът и вносът на Китай скочиха през май благодарение на AI
Поръчките на петролни супертанкери надминаха рекорда от 2008 г.
Бунтът срещу центровете за данни заплашва бъдещето на AI
Една грешка създаде златните джанти на Subaru
Изкуственият интелект на TikTok вече е в 7 милиона коли
Новото Audi Q7 – само дизел, Matrix LED и три окачвания по избор
Защо фабричните гуми са различни от тези, които си купувате от магазина
BYD се включи в атаката срещу Ferrari
Полицията проверява незаконна помпена станция за над 500 000 лв. на яз. "Студен кладенец"
Приятелите на Джей Ло се надяват тя да даде шанс на Брет Голдстин
Диетата MIND: Шест храни за здрав мозък
Защитиха пътя към резиденцията на Путин във Валдай с мрежи против дронове
ЕС има тайвански проблем на стойност 2 трилиона долара


преди 3 години Да се допълня, зрещу сак с консерви, уснаците получават западни противотанкови средства за около 1/4 милион USD. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Продължаваш да пробваш с фейкове ... :))) ... по-тъъппоо от фейк , може да бъде само споделен от дядя вова(борката) фейк ... :))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Дори намекът за приемане на нацистка укpoпия е най-големият позор в историята на ЕС... а опитите да се отмени правото на вето, нарушава самите му принципи и разрушава самите му основи. Явно целта е Германия и Франция да си провят каквото искат. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Жив да не бях!! Снимат с термокамера руснаци и украинци се срещат в гора. Украинците дават противотанков джавелин и разни панцерфауст (противотанкиви), получават сак с консерви и се разотиват :) В ЕС и майката на Урсула ще продадат за сланина и водка! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Зелке, твоите янки бяха принудени да признаят, че косоварите разфасоват на органи сръбските пленници. Трай малко. На запад търсенето на истината от хилядолетие не им е професия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Некой по-смислен фейк или само толкова си можеш ... ?! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Украйна лидер в криминалната търговия с човешки органи отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години По-силен ЕС с Украйна? Мърр майкоу, жив да не бях. Ето ви малко инфо за мрга-фабриката за резервни човешки части в Украйна! Само си поръчвате какво ви трябва. И да не е ранен или затворник, ще ви го отвлекат жив под предлог за "Антитерористична операция" - https://bgr.news-front.info/2022/06/24/ukrajna-lider-v-kriminalnata-trgoviya-s-choveshki-organi/ отговор Сигнализирай за неуместен коментар