70-те години може би не се повтарят в САЩ, но пътят напред не е розов

Но помислете за следното: през 1970 г. всеки човек на 40 или повече години вече е бил видял три епизода на инфлация, сравнима с тогавашната. Днешните 40-годишни не са виждали нищо подобно и всъщност са по-запознати с дефлационните тенденции, отколкото с инфлационните.

През 1970 г. мисълта трябва да е била „Пак се започна“, докато днес въпросът е „Какво следва?“

В крайна сметка бившият председател на Федералния резерв Пол Волкър започна да изтръгва десетилетната инфлация от икономиката на САЩ през 1979 г. чрез рязко повишаване на лихвените проценти и предизвикване на рецесия. (Друг въпрос е дали Фед вдигна лихвите или просто ограничи растежа на парите; това в случая е без значение.)

Но по това време беше изминало десетилетие на висока инфлация, дълбоко вкоренена в мисленето на бизнеса и домакинствата, които вече бяха твърде привикнали с високата инфлация. Усилията, необходими за прекъсване на онзи цикъл, бяха много различни от тези, необходими за овладяване на днешните отклонения.

И това води до може би най-голямата разлика от всички. Можем да се поучим от историята само ако решим да го направим.

Купища хартия бяха изписани, за да се обясни как и защо „Голямата инфлация“ пусна корени, но във всички анализи твърде разхлабената парична политика фигурира на видно място. Сегашният председател на Фед Джей Пауъл беше свидетел на цената на дезинфлацията при Волкър и вече започна значително да затяга политиката. Разбира се, Пауъл ще се нуждае от умения, решителност и немалко късмет, но - в рязък контраст с предшественика на Волкър, Джи Уилиъм Милър - той знае какво се случва, ако високата инфлация бъде оставена без контрол.

Но дори и да е вярно, че не изживяваме повторение на 70-те години, пътят напред не е розов. Инфлацията безспорно е много висока и голяма част от нея е в основните услуги, движена от икономика, която се опитва да купува много повече, отколкото може да бъде произведено с лекота.

Всякакви емпирични оценки за това колко стагнация трябва да се породи в икономиката, за да се намали структурната инфлация, представляват много неприятен компромис. Фед може или бързо да намали инфлацията, като предизвика значителна рецесия, макар и вероятно по-лека от тази през 1979 г., или може да забави икономиката до ръба на рецесията, но инфлацията да остане повишена през следващите няколко години. Съдейки по прогнозите на членовете на Федералния комитет за открития пазар, направени на последната им среща, те са избрали втория път. Но, пише Сет Карпинтър, късметът също ще играе роля.