70-те години може би не се повтарят в САЩ, но пътят напред не е розов

Разхлабена парична политика, експанзионистична фискална политика, нарастваща инфлация и след това скок в цените на петрола - много е трудно да се устои на изкушението да се направят паралели със 70-те години, пише за Financial Times Сет Карпинтър, главен глобален икономист на Morgan Stanley. 

През втората половина на 60-те години икономиката на САЩ става все по-затегната, със стимулиращи фискална и монетарна политики. Първият петролен шок в началото на 70-те допълнително разпалва инфлацията. Дотук сравненията с днешния ден са уместни, но разликите бързо стават очевидни.

Зависимостта на икономиката от петрола сега е значително по-малка, отколкото през 1970 г. - в немалка степен защото услугите сега представляват много по-голям дял от брутния вътрешен продукт. Всъщност след като САЩ станаха най-големият производител на петрол в света, сега има тласък за поне една част от икономиката.

Разбира се, инфлацията представлява процентната промяна в цените, и погледнато през тази призма днешните шокове в цената на петрола са много далеч от онези отпреди пет десетилетия.

В края на 2019 г., точно преди началото на пандемията от Covid-19, петролът беше около 60 долара за барел; сега е приблизително двойно. През 1970 г. West Texas Intermediate, американският петролен бенчмарк, беше малко над 3 долара за барел. През 1974 г., след първото рязко покачване на инфлацията, той надхвърли 10 долара - утрояване на цената. Към 1980 г. цената достигна 40 долара за барел, или скок от над 10 пъти. Удвояването на цените на петрола е много; но неколкократният ръст е нещо съвсем различно.

През 60-те години на миналия век инфлацията започна широкообхватно, с покачване цените както на стоките, така и на услугите. Миналата година инфлацията започна по-тясно, като търсенето на потребителски стоки се повиши, тъй като глобалното предлагане не можеше да се справи на фона на смущенията във веригата на доставки, предизвикани от коронавируса.

Разбира се, инфлацията вече се разпространи във всички категории от индекса на потребителските цени, но при стоките тя изглежда е напът към остъпление. Помислете за последните отчети на търговците на дребно, които са презапасени и се опитват да се разтоварят. Изглежда, че свръхразходите за потребителски стоки ще се коригират, а с тях и поне част от инфлационния натиск.

Въпреки това сегашната широчина на инфлацията не може да бъде отречена и един от страховете в стил 70-те е, че тя може да се вкорени в икономиката. И наистина, някои от дългосрочните мерки за инфлационните очаквания сега започват да се повишават.