Към привършване ли е вълната от сделки за сливания и придобивания?

В последно време един от основните двигатели зад ралито на световните пазари бяха сделките за сливания и придобивания. Когато на пазара има такива големи сделки, инвеститорите остават оптимисти и често това е сигнал, че акциите все още не са надценени. Освен това приливът на капитал в пазара чрез изкупуването на акциите на придобитата компания повишава цените и на другите акции.

В последно време тази тенденция се увеличава и световните борси бяха свидетели на поредното голямо придобиване на Blackstone. Американският гигант придоби веригата от хотели Hilton за баснословната сума от 20 мрлд. долара. Някои експерти тогава дори предричаха, че пазарът може да стане свидетел на сделка за 100 млрд. долара. Милиардерът инвеститор Уорън Бъфет пък обяви неодавна, че би придобил компания на стойност до 60 млрд. долара при подходящ обект за инвестиция.

От началото на годината до момента сделките за придобиване на компании в Европа са на обща стойност 1,46 трилиона долара. За цялата минала година размерът на такива сделки на Стария континент стигна рекордните 1,6 трлн. долара. Ако темпото на тези сделки се запази, може да очакваме нови рекорди през тази година, смятат някои експерти.

Докога може да продължава тази вълна от придобивания?

Вече се появиха първите негативни новини за тези сделки. Тъй като голяма част от тях са финансирани с дългов капитал, големите банки като Goldman Sachs, JP Morgan и др. набират капитала за тях чрез емитиране на високодоходни, рискови облигации.

От Goldman и JP Morgan съобщиха, че не могат да продадат около 11 млрд. долара облигации, емитирани с цел финансиране на придобивания с дългов капитал (Leveraged Buyouts – LBOs). Може да се наложи банките да финансират тези сделки със собствени средства.

През първата половина на 2007 г. банките са спечелили рекордните 8,7 млрд. долара само от такси от набиране на средства от страна на Wall Street за сделки за придобиване. Така обаче банкерите се настроиха прекалено оптимистично относно способността си да набират капитал, смятат някои анализатори, и това бе причината да приемат прекалено големи сделки за набиране на дългов капитал от компании като Blackstone.

„Тъй като частните фирми са костеливи орехи, малко вероятно е банките да успеят да се измъкнат този път“, коментира пред Bloomberg Мартин Фридсън от FridsonVision LLC в Ню Йорк. „Те ще заявят на на банките - това си е ваш проблеми, затова ви плащаме – да поемате риск“, смята той.

Поради високия "апетит" за рискове на пазарите в момента, голяма част от инвеститорите изоставиха нискодоходните облигации и пренасочиха капиталите си към по-високодоходни активи. Така стана значително по-трудно да се продаде емисия облигации на изгодна цена на Wall Street.

С влошаването на облигационния пазар през изминалия месец Goldman, Citigroup, Lehman и Wachovia трябваше да финансират 725 млн. долара дълг под формата на облигации, емитирани от тях самите. Облигациите бяха емитирани с цел набиране на капитал за сливането на компаниите Goodlettsville и Kohlberg Kravis Roberts & Co. за 6,9 млрд. долара.

Според някои анализатори цената на тези облигации е вече с 43 млн. долара по-ниска, отколкото е била в края на юни.

Изглежда прекаленият оптимизъм на кредиторите в ипотечния сектор на страната през последните 2-3 години е заразил и големите банки, които се нагърбваха с всякакви поръчки без да се съобраяват с количеството дълг, което могат да пласират на борсата. Ако тази ситуация се задържи, банките ще трябва да покрият част от загубите със собствени средства.

Най-голямата американска банка - Citigroup, съобщи, че ще отчете като разход 286 млн. долара за първото тримесечие, които ще отидат за увеличаване на резервите на банката, в случай че има нужда да се покрият загуби, свързани с непласирането на дълг на пазара. Сходна е и ситуацията с Lehman, които удвоиха резервите си до 43,19 млрд. долара за първото фискално тримесечие, с които биха покрили евентуални загуби от този сорт.