Залезът на японската икономика

Застоят, в който японската икономика изпадна в началото на 90-те години на миналия век, се превърна в рекорден за всички развити страни спад на брутния вътрешен продукт от 15,2% на годишна база през първото тримесечие на 2009 г. В края на този месец в Япония предстоят парламентарни избори. 

Ето защо не е изненадващо, че японските избиратели са готови да изхвърлят управляващата Либералнодемократическа партия от властта през тази година. Ако това се случи, това ще бъде едва вторият неспечелен мандат от партията за последните 50 години, пише BusinessWeek.

В същото време Китай отправи директно предизвикателство към позицията на Япония като водеща икономика в Азия. Пекин започна официална кампания за изграждането на „зелена автомобилна индустрия“ в страната. Това е област, в която Япония все още държи челна позиция.

Точно толкова тревожно за Япония е и желанието на Китай да замени долара като единствена международна резервна валута. В тази връзка страната започна да реализира търговски сделки с използването на китайския юан вместо щатския долар. Това обаче е и директна заплаха за японската йена.

В началото на това десетилетие японската икономика бе четири пъти по-голяма от тази на Китай, но сега изглежда, че Китай може да надмине Япония до 2010 г. или малко след това. Ако китайската икономика обаче продължи да расте с 8% годишно, а тази на Япония се свива, това може да се случи и по-рано.

Според Джералд Къртис, професор от Колумбийския университет и експерт по японистика, Япония трябва да намери нова роля на световната икономическа сцена. Старият модел да се работи усърдно и да се спестява, за да се финансира износа на Запад, вече не работи, допълва той.

От реставрацията Мейджи, която води до разцвета на японската икономика през 60-те години на 19 век, досега основната цел на страната е да настигне Запада и да се утвърди като велика сила. Опозиционната Демократическа партия обаче вижда Япония по-скоро като регионална сила.

Според Демократическата партия Япония трябва да спре да се обвързва само със западните нации и трябва да пренасочи търговските си и инвестиционни потоци към Източна Азия. Въпреки промяната в стратегията обаче лидерите на партията не споменават за икономически ръст в своите манифести.

Тяхното желание да направят Япония по-социална държава с по-щедри пенсии и детски надбавки няма как да се постигне без икономически растеж. Освен това за Япония ще бъде трудно да живее в сянката на Китай, имайки предвид трудните взаимоотношения между двете страни, които често се конкурират.

Икономистите разглеждат различни модели за съжителство и симбиоза между двете страни по примера на САЩ и Канада в Северна Америка или Франция и Германия в Европа. Те формират силен регионален блок от добре развити икономики, като Китай и Япония могат да играят подобна роля в Азия.

Ползите от една агресивна стратегия за регионално сътрудничество са ясни. Например Франция увеличава своя брутен вътрешен продукт на глава от населението с 42% от създаването на Европейския съюз през 1993 г. и се облагодетелства в голяма степен от отварянето на пазара.

Но голямата разлика между годишните доходи на населението в Китай и Япония, както и споровете им за петролните находища по крайбрежието, правят тази задача трудна. И все пак моделът за регионална интеграция изглежда единствената възможност за Япония да поднови икономическия си растеж.

Ето защо Япония не бива да остава западно-ориентирана страна. Тя трябва да си постави за цел да се интегрира в центъра на разрастващия се азиатски пазар не само като спечели средната класа потребители в Китай и Югоизточна Азия, но и като увеличи инвестициите си в азиатски компании.