Спасяването или фалитът на Гърция: Кое е по-малкото зло?

През последните седмици се появи една нова теория, която прави аналог между финансовите проблеми на Гърция и тези на фалиралата американска инвестиционна банка Lehman Brothers. Според нейните поддръжници решението на регулаторните органи в САЩ да оставят банковия гигант да фалира на 15 септември миналата година е била най-лошата грешка по време на кредитната криза.

Това кара много анализатори да защитават пламенно идеята, че властите трябва да направят всичко възможно, за да предотвратят фалита на един пълноправен член на Европейския съюз и еврозоната. Колумнистът на Bloomberg Марк Гилбърт обаче не е съгласен с това. Според него не фалитът на Lehman Brothers е бил същинският проблем, а спасяването на Bear Stearns по-рано през 2008 г.

Финансовите регулатори в САЩ наляха 29 млрд. долара, за да се осъществи сливането на Bear Stearns с нейния конкурент JPMorgan, вместо да оставят банката да фалира. Това създава измамно чувство за сигурност по отношение на банковия сектор, което доведе до масова паника след фалита на Lehman, който показа, че обхватът на защитната мрежа всъщност не е чак толкова голям.

Според Марк Гилбърт Федералният резерв е трябвало да остави Bear Stearns да фалира, защото това би довело до по-малки щети за финансовия сектор и за световната икономика и би свело моралния риск до минимум. Ако този сценарий бе реализиран, не е изключено дори Lehman Brothers да бе избегнал фалит, партнирайки си с друга банка, подобно на Merrill Lynch, която се обедини с Bank of America.

Подобен аргумент може да се приложи и в случая на Гърция. Всяка интервенция на Европейския съюз или Европейската централна банка (ЕЦБ) в подкрепа на страната може да създаде измамното усещане, че членството в еврозоната осигурява защита и така да намали фискалната дисциплина на останалите страни. А това може да се превърне в катастрофа за единната валута.

Гърция дължи на своите кредитори около 361 млрд. долара към края на юни, съгласно данните на Банката за международни разплащания в Базел, Швейцария. Това означава, че изпадането на страната в несъстоятелност ще има тежки последици за еврозоната, но щетите биха били много по-големи, ако Гърция бъде спасена от своите европейски партньори, подобно на Bear Sterns в САЩ.

Това, че задълженията на държавите в еврозоната са деноминирани в една и съща валута, не означава, че те са гарантирани от един и същ кредитор последна инстанция. Според Франк Шафлер, който е член на финансовата комисия към немския парламент, всеки опит да се емитират общи облигации от Гърция и Германия ще се превърне в първия пирон в ковчега на еврото.

Немският финансов министър Волфганг Шойбле заяви, че Гърция е поддържала стандарт извън своите възможности в продължение на години и не може да се очаква Германия да плаща за тези грешки. Членът на Управителния съвет на ЕЦБ Евалд Новотни заяви, че банката няма никакво намерение да протяга ръка на задлъжнели страни, особено ако става въпрос за техните публични финанси.

Бюджетният дефицит на Гърция възлиза на 12,7% от нейния брутен вътрешен продукт, което е доста над заложения лимит за членство в еврозоната от 3%. Финансовият министър на страната Георгиос Папаконстантину ще опита да намали съотношението до 8,7% през 2010 г. и вини предишното правителство за това, че е заблуждавало инвеститорите за финансовото състояние на страната.

Гръцката банкова система получи 47 млрд. евро, или 7% от спешната финансова помощ, която ЕЦБ отпусна на банките в еврозоната. Икономиката на страната обаче допринася за едва 2,7% от брутния вътрешен продукт на еврозоната. Публичният дълг на Гърция се равнява на 4% от общия публичен дълг на 16-те страни от еврозоната, съгласно данните на Bank of America Merrill Lynch.

Трите големи рейтингови агенции вече „наказаха“ Гърция за това с понижение на нейния кредитен рейтинг и заявиха, че той може да бъде орязан допълнително, ако правителството не успее да състави надеждна програма за овладяване на дефицита в публичния сектор в средносрочен план. Това доведе до силен ръст в доходността на гръцките държавни ценни книжа през последните седмици.

През тази седмица изискуемата от инвеститорите доходност за покупката на десетгодишни държавни гръцки облигации скочи до 6% спрямо най-ниското й ниво за тази година от 4,4% през октомври. Разликата между доходността на немските и гръцките десетгодишни държавни облигации скочи до 276 базисни пункта на 21 декември, като успя да се удвои в рамките на пет седмици.

И все пак тези цени и доходност на гръцките държавни ценни книжа в никакъв случай не показват, че инвеститорите очакват страната да изпадне в неплатежоспособност. Това, което не става ясно, е дали техният оптимизъм се дължи на доверието в политиката на гръцкото правителство или по-скоро на надеждите, че дълбоките джобове на еврозоната ще бъдат на разположение, ако се наложи.

Всеки, който залага на второто, вероятно прави скъпа грешка.