Драги и Макрон могат да станат новата властова двойка в ЕС

Назначаването на Марио Драги за министър-председател на Италия с широка подкрепа от повечето, ако не и от всички, политически партии беше приветствано като добра новина за Италия и за Европейския съюз (ЕС). Това е добра новина и за президента на Франция Еманюел Макрон, пише FT в свой коментар.

Това дава на френския лидер партньор в Рим, който е мощен и надежден защитник на по-тясна европейска интеграция точно по времето, когато Германия се подготвя за промяна в ръководството. Когато Ангела Меркел се оттегли като германски канцлер, Драги и Макрон могат да станат новата европейска властова двойка, смята изданието.

Съюзът между втората и третата по големина икономики в еврозоната в полза на по-голяма солидарност и стимули може да изглежда естествен, но е неуловим. По време на дълговата криза в еврозоната Франция не искаше да се откъсне от Берлин и да се присъедини към другите средиземноморски страни, които настояваха за споделяне на риска с общ дълг в ЕС.

Преди две години отношенията между Париж и Рим се сринаха до най-лошата си точка след Втората световна война, когато Луиджи ди Майо, тогава заместник министър-председател на Италия, подкрепи протестиращите против правителството. Проевропейският френски президент се превърна в удобна мишена за италианските евроскептични популисти, които искаха да засилят вътрешната си подкрепа.

В Италия също имаше гняв заради липсата на солидарност в мигрантската криза през 2015-2016 г. и възмущение от поглъщанията на италиански компании от френски съперници.

Отношенията се подобриха, когато Рим пое по-проевропейски обрат при второто правителство на Джузепе Конте. Франция и Италия бяха сред деветте страни, подписали писмо през март миналата година, призоваващо за „общ дългов инструмент, издаден от европейска институция“, за да помогне на страните, засегнати от пандемията. Това се превърна в ядрото на плана за възстановяване на ЕС, изготвен от Париж и Берлин и приет от всички 27 държави членки на ЕС.

Най-голямата стъпка напред в европейската интеграция от създаването на еврото беше и най-голямото европейско постижение на Макрон досега.

„Днес Макрон показа лидерство в ЕС от следващо поколение“, коментира тогава Енрико Лета, бивш италиански министър-председател, а сега декан на Парижкото училище по международни отношения. „Това не беше случаят със Саркози преди 10 години. Тогава той остана под германския чадър, за да избегне всякакъв риск. Това беше добре за Франция, но цената беше, че Европа нямаше решение на кризата", допълва Лета.

Италия е най-големият бенефициент на фонда за възстановяване на ЕС и надеждите са тя да харчи разумно. За Рим това е рядък шанс за осъществяване на продуктивни инвестиции. Драги „вероятно знае по-добре от всеки какво трябва да се направи, за да се използва тази възможност, която се случва веднъж в живота, за да се изправим пред дълготрайните слабости на страната“, отбелязва Силвия Мерлер, политически анализатор.

Ако Драги обърка нещо с фонда, това би създало съмнения относно способността на Италия да оцелее в рамките на единната валута. Това би дискредитирало идеята за обединяване на суверенитета в рамките на ЕС в замяна на по-голяма солидарност.

На Конте му липсваше политическа подкрепа, за да харчи средствата от фонда. Това е основната причина назначението на Драги да е толкова важно за поддръжниците на по-силна Европа, като Макрон. Втората е надеждата, че след като е модернизирал паричната политика като президент на Европейската централна банка, Драги може да помогне за преразглеждане на фискалната политика на еврозоната, с по-благоприятни за растежа правила за дефицит и дълг и постоянен бюджет, който да помогне за смекчаване на шокове.

За това обаче трябва да бъдат убедени Германия и скандинавските столици. Ако Драги си напише домашното, както някога изискваше от националните правителства като председател на централната банка на еврозоната, това ще помогне.

„Драги е за повече европейска интеграция, съчетавайки националната отговорност с европейската солидарност“, казва Марта Дасо, бивш заместник-външен министър и председател на мозъчния тръст „Аспен Италия“. „Те са две страни на една и съща монета“, смята тя.

Обоснованото харчене на европейски пари и фискалните реформи са „стълбовете на добрата антанта“ между Париж и Рим, допълва Лета. И Дасо, и Лета обаче смятат Драги за атлантик по въпросите на сигурността и скептик, както и Берлин, към идеята на Макрон за „стратегическа автономия“ на Европа.