Германия повтаря британския дебат за Brexit

Към началото на 90-те години във Великобритания словесните нападки срещу ЕС станаха нещо обичайно. Маргарет Тачър предупреди за европейска супердържава. Стана нормално Брюксел да се асоциира със задушаваща бюрокрация. И хората си представяха синекурен влак с безделни европейски парламентаристи, които сноват между Брюксел и Страсбург. Така започна Brexit, пише Волфганг Мюнхау за Financial Times.

Виждам нещо подобно в Германия, въпреки че процесът е в начален етап. Целта не е ЕС, а Европейската централна банка и еврозоната. Езикът вече излезе извън контрол.

Германските медии обикновено наричат ​​отрицателните лихви наказателни ставки - глоба, наложена от ЕЦБ, за да накаже германските спестители. Tagesthemen, най-важната програма за вечерни новини в Германия, съобщи миналата седмица, че ЕЦБ планира да използва парите на германските данъкоплатци за финансиране на програмата си за покупка на активи. Die Welt говори за "експроприация" на германския спестител - фраза с тревожни исторически конотации. Дори либерални вестници, като седмичника Die Zeit, приемат мнението, че ЕЦБ е причина за ниските лихви.

Има ясни паралели с ранната история на Brexit. Привидно изглеждаше, че Обединеното кралство е сключило чудесна сделка с ЕС - страната бе в митническия съюз и единния пазар, но не в еврозоната и Шенген. Великобритания си гарантира изключения от общите политики в редица области, a бившият премиер Дейвид Камерън успя да издейства допълнителни отстъпки от ЕС преди референдума за Brexit.

Днес Германия се смята за основен бенефициент от еврото. Подобно на британците, немците имат малко причини за оплакване.

Това може да е обективно вярно, но не е начинът, по който се гледа на нещата в Германия, където има усещане, че паричният съюз не работи както трябва. Имаше истерични дебати относно дисбалансите в платежната система Target2 и отрицателните лихви. Това, което показват тези дебати, е, че германците се притесняват да бъдат затворени в паричен съюз със страни, на чиито лидери нямат доверие.

Не всичко от това безпокойство е ирационално. Германия има големи излишъци от спестявания, които инвестира в чужбина, но не извлича полза от тях. Неотдавнашно проучване установи, че възвръщаемостта на германските чуждестранни инвестиции е най-ниската сред всички държави от Г-7. Активите, в които германците инвестират - като автомобилни заводи в Китай - са силно свързани с местната икономика. Инвестициите също така не защитават Германия от демографски рискове. Тя инвестира в страни с подобен демографски профил.