Планът на Меркел и Макрон приближава еврозоната до фискален съюз

Откакто настъпи пандемията, правителствата в еврозоната изостават от Европейската централна банка в очертаването на пътя за излизане от икономическата криза. Германия и Франция обаче сега изведнъж решиха, че искат да поведат другите по този път, пише Фердинандо Джулиано за Bloomberg.

Канцлерът Ангела Меркел и президентът Еманюел Макрон предложиха съвместен план, който включва, наред с други точки, споделен „възстановителен фонд” за ЕС на стойност 500 милиарда евро. Берлин и Париж ръководят Европейската комисия, която трябва да представи собственото си предложение за фонда следващата седмица. Двамата лидери изпращат ясен сигнал до по-консервативните членове на еврозоната, като Холандия и Австрия, че най-засегнатите страни се нуждаят от нещо повече от финансов трик, за да преминат през тази извънредна ситуация.

Френско-германското предложение предвижда Комисията да набере парите на финансовите пазари и след това да ги разпредели под формата на грантове. Това би било забележителна промяна за ЕС, който досега настояваше, че всяка държава трябва да поеме повече дълг самостоятелно. В плана на Меркел и Макрон всеки член на съюза ще допринесе в зависимост от дела си в бюджета на ЕС, който от своя страна зависи от относителния размер на националните доходи. Но Комисията ще разпредели парите по свое усмотрение. По същество това разчиства пътя за фискални трансфери от финансово стабилни страни към затруднени такива - и е мълчаливо признание, че Европа трябва да заяви, че всички сме заедно в тази криза.

Разликата с другите спешни европейски инструменти е поразителна. Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ), спасителният фонд на еврозоната, в миналото предлагаше заеми на държави в криза в замяна на пакет от строги икономии и структурни реформи. Пандемията подтикна европейските лидери значително да подобрят условията за отпускане на заеми от ЕСМ и да му позволят да предлага пари за укрепване на националните здравни системи без обичайните ограничения. Това обаче все още са заеми, което означава, че в крайна сметка те ще трябва да бъдат върнати.

С новото си предложение Германия и Франция изглежда преминаха Рубикона по отношение споделянето на финансовата болка от пандемията. Особено забележима е промяната в традиционно консервативната германска позиция, като точно по този начи гледат и финансовите пазари. Италия би била безспорен бенефициент на фонда. След новината доходността по 10-годишните й облигации спадна с близо 0,20 процентни пункта до 1,67%.

Все още има много подробности, които трябва да се изгладят. На първо място, Германия и Франция, които са доминиращите членове на ЕС, трябва да привлекат към идеята всички останали. Холандците и австрийците традиционно се противопоставят на грантовете, тъй като се опасяват, че парите ще се изхарчат неправилно. Неизбежните преговори могат да намалят размера и обхвата на евентуалните трансфери или да изискат по-строги условия от получателите.

Ако обаче ЕС приеме този план, без да го разводнява твърде много, предложението ще има значителни дългосрочни последици. Фондът за възстановяване се представя като изключително, еднократно средство. Той обаче може да постави основата на по-голям бюджет на ЕС, основаващ се не само на индивидуални вноски от държавите членки, но и на нови европейски данъци. Ако това се случи, еврозоната ще се приближи до „фискален съюз“, който е необходим, за да бъде поставена тя на по-солидна основа.

В крайна сметка отговорността ще падне върху по-слабите държави членки като Италия и Испания и върху това как те използват парите. По време на пандемията те поискаха по-голяма европейска помощ с аргумента, че никой не е виновен за вируса. Тъй като Франция и Германия са за повече грантове, отделните правителства трябва да покажат, че могат да разпределят средствата си интелигентно, помагайки на най-нуждаещите се, като същевременно засилват потенциала за растеж на своите икономики. Солидарността няма да продължи дълго без отговорност.