Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Рецесиите са част от капитализма и не трябва да се избягват на всяка цена

Производителността може да е по-висока, а предприемаческият дух - по-силен, ако бизнес цикълът не се удължава изкуствено от монетарната политика

Рецесиите са част от капитализма и не трябва да се избягват на всяка цена

Снимка: Ройтерс

В началото на юли настоящата икономическа експанзия в САЩ ще стане най-дългата от 1854 г. насам – годината, в която Националното бюро за икономически изследвания стартира измерването на бизнес цикъла, пише Рана Форухар за Financial Times.

Безработицата е на 49-годишно дъно. Цените на финансовите активи са на рекордни нива. Миналата седмица пък Федералният резерв отново даде сигнал, че е склонен към по-ниски лихви заради несигурността в икономическите перспективи и потиснатата инфлация.

Това е логично, когато вземем предвид геополитическите опасности в момента и поляризираното икономическо възстановяване, което бе в полза предимно на големите мултинационални компании и хората с много активи. Но също така е шокиращо колко бързо Фед премина от затягане на паричната политика до готовност да я разхлаби отново. Обезпокояващо е, че централната банка може да има рекордно ниска отправна точка (като основна лихва) в борбата със следващата рецесия.

Този странно дълъг икономически цикъл обаче не е толкова уникален. Изследване на Deutsche Bank прави преглед на 34 експанзии в САЩ през последните 165 години и открива, че последните 4 бизнес цикъла са били по-дълги от средното. По-точно те са били сред шестте най-дълги. От 1982 г. насам по-дългите цикли се превръщат в норма.

Защо става така? Оптимистите биха казали, че по-редките рецесии са в резултат от положителни структурни промени и по-добри политики, които са направили американската икономика по-малко податлива на спадове.

Изследване на Goldman Sachs от януари изтъква по-доброто управление на запасите и веригите на доставки, голяма част от което се дължи на технологичните подобрения. Посочва се и намаляващият дял на американската икономика, който е свързан с циклични фактори, благодарение отчасти на изнасянето в чужбина на промишлено производство. В същото време възходът на шистовата индустрия в САЩ намали риска от въздействието на петролни шокове при следващата голяма рецесия.

Други обяснения за удължаването на икономическия цикъл подчертават начините, по които световната икономика еволюира. Технологичният напредък и глобализацията, особено интеграцията на Китай в пазарната система и по-високото ниво на трансгранична търговия, увеличиха производителността и растежа, докато потиснаха инфлацията.

Междувременно краят на Бретън-Уудската валутна система даде повече свобода на американските централни банкери да удължават икономическите цикли, защото те повече не трябваше да се притесняват за поддържането на фиксираното съотношение между залтото и долара.

Резултатът бе по-малко рецесии, но и увеличение на публичния и частния дълг, след като правителствата по света бяха в състояние да финансират повече дефицитно харчене, а компаниите се възползваха от ниските лихви на централните банки, които можеха да се фокусират по-малко върху ценовата стабилност, тъй като Пол Волкър укроти инфлацията през 80-те.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (4)

0
 
6
 
4
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
Ами, като погледнеш, и през 1938 година правителствата са правили всичко възможно за да избегнат рецесията, характерна за края на двадесетте.
То пък през 1939 са разбрали, че рецесията е къде, къде по-малко зло.
Та предпазвайки се от "ужасното зло" рецесия, се задълбочава социалното неравенство /статистически факт/, изкривяват се обществените отношения, а от там до други социални сътресения разстоянието не е голямо.
2
 
6
 
3
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
Това за изборите е напълно вярно, затова правителствата масово трупат дългове, но според мен дълговете така са набъбнали в някой държави като САЩ и Италия да кажем, че те просто няма как да спрат да нарастват и остава единствено печатницата да ги спаси от фалит, та как действат банкерите, поддържат ситуацията колкото се може по-дълго надуват балони навсякъде и хоп като дойде рецесията, отприщваме печатницата до последни обороти, щот видиш ли света ще се затрие иначе. Това е универсален начин богатите хора да си останат богати, а бедните все по- бедни. Печатницата на всеки трябва да му е ясно, че работи за едрите капиталисти. Но глобализацията вече обърква тази добре работеща от осемдесетте години на 20 век схема и според мен тази схема се е изчерпала доста и следваща криза ще потопи или долара или еврото ако ли не и двете.
1
 
11
 
2
преди 3 седмици
Авторът е прав, рецесиите действат отрезвяващо на икономиката, нормализират цените на суровините и предотвратяват балонизирането на активите. Но колко от избирателите се интересуват от икономическите цикли? За всяко влошаване на икономическите показатели хората са склонни да хвърлят вината върху политиците и затова последните бягат от рецесията като дявол от тамян.
3
 
14
 
1
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
Проблемът е интересен и важен за световното развитие, но ме напушва смях, защото опитите да се направи всичко бляскаво при капитализма ме подсеща за един друг период, когато бяхме с обратен знак. Защита и затваряне на очите на всяка цена, за да си защитим това, което искаме, или са ни възложили. Тук виждам направо последователи на Маркс (без ирония към мислителя), които се опитват да развиват теорията за циклите - не че досега много други учени не са го правили и то по-успешно.
Мисълта ми е, обективен анализ трябва да приеме и меда, и жилото. Капитализмът показва все повече дефекти и колкото и да не искаме, вървим към империализма, за който пишеше Ленин.

Още от Анализи
МВФ и СБ трябва да продължат да се адаптират, за да останат живи