Рецесиите са част от капитализма и не трябва да се избягват на всяка цена

В началото на юли настоящата икономическа експанзия в САЩ ще стане най-дългата от 1854 г. насам – годината, в която Националното бюро за икономически изследвания стартира измерването на бизнес цикъла, пише Рана Форухар за Financial Times.

Безработицата е на 49-годишно дъно. Цените на финансовите активи са на рекордни нива. Миналата седмица пък Федералният резерв отново даде сигнал, че е склонен към по-ниски лихви заради несигурността в икономическите перспективи и потиснатата инфлация.

Това е логично, когато вземем предвид геополитическите опасности в момента и поляризираното икономическо възстановяване, което бе в полза предимно на големите мултинационални компании и хората с много активи. Но също така е шокиращо колко бързо Фед премина от затягане на паричната политика до готовност да я разхлаби отново. Обезпокояващо е, че централната банка може да има рекордно ниска отправна точка (като основна лихва) в борбата със следващата рецесия.

Този странно дълъг икономически цикъл обаче не е толкова уникален. Изследване на Deutsche Bank прави преглед на 34 експанзии в САЩ през последните 165 години и открива, че последните 4 бизнес цикъла са били по-дълги от средното. По-точно те са били сред шестте най-дълги. От 1982 г. насам по-дългите цикли се превръщат в норма.

Защо става така? Оптимистите биха казали, че по-редките рецесии са в резултат от положителни структурни промени и по-добри политики, които са направили американската икономика по-малко податлива на спадове.

Изследване на Goldman Sachs от януари изтъква по-доброто управление на запасите и веригите на доставки, голяма част от което се дължи на технологичните подобрения. Посочва се и намаляващият дял на американската икономика, който е свързан с циклични фактори, благодарение отчасти на изнасянето в чужбина на промишлено производство. В същото време възходът на шистовата индустрия в САЩ намали риска от въздействието на петролни шокове при следващата голяма рецесия.

Други обяснения за удължаването на икономическия цикъл подчертават начините, по които световната икономика еволюира. Технологичният напредък и глобализацията, особено интеграцията на Китай в пазарната система и по-високото ниво на трансгранична търговия, увеличиха производителността и растежа, докато потиснаха инфлацията.

Междувременно краят на Бретън-Уудската валутна система даде повече свобода на американските централни банкери да удължават икономическите цикли, защото те повече не трябваше да се притесняват за поддържането на фиксираното съотношение между залтото и долара.

Резултатът бе по-малко рецесии, но и увеличение на публичния и частния дълг, след като правителствата по света бяха в състояние да финансират повече дефицитно харчене, а компаниите се възползваха от ниските лихви на централните банки, които можеха да се фокусират по-малко върху ценовата стабилност, тъй като Пол Волкър укроти инфлацията през 80-те.