Рецесиите са част от капитализма и не трябва да се избягват на всяка цена

Дългът замаза безброй проблеми в американската икономика прз последните години – от растящото неравенство до стагниращите заплати. Той също така бе средството, което потуши кавгите между групите с различни политически интереси.

Както републиканците, така и демократите, възприеха подхода „пазарът знае най-добре” от 80-те насам, защото той им позовли да избегнат непопулярни избори относно разпределянето на националното богатство. Защо да се прави избор между оръжия и продоволствие, когато може просто да се дерегулират пазарите, да се освободи финансовият сектор, и да се чакат с надежда по-високи цени на активите.

Всичко това поражда въпроса дали дългите бизнес цикли са по-добри. Рецесиите са естествена част от капитализма, а не нещо, което трябва да се избягва на всяка цена. Всъщност, икономистите от Deutsche Bank твърдят, че производителността щеше да бъде по-висока, а предприемаческият дух - по-силен, ако американският бизнес цикъл не беше изкуствено удължен от монетарната политика. Колкото по-дълъг е периодът на експанзия, токова по-болезнено става приземяването.

Съгласна съм, че регулаторите трябваше да се намесят след колапса на Lehman Brothers през 2008 г., за да избегнат по-голям срив – човешките разходи вече бяха твърде високи. Аз обаче не вярвам, че, както твърдят някои оптимисти, „този път е различно”. Дългите периоди на експанзия неизменно водят до прекалено голяма задлъжнялост, която е последвана от корекция и обикновено рецесия. Корпоративният дълг, който обиновено расте докато настъпи рецесия, вече е надвишил предишните пикове и е достигнал 46% от БВП днес, от 35% през 1985 г.

Въпреки това дефолтите по корпоративните облигации бяха на много ниски нива за десетилетие и половина. Тревожа се какво може да стане, когато инвеститорите и трейдърите започнат да калкулират в цените на облигациите повишен риск от неплатежоспособност.

Ще ми се да вярвам, че регулаторите в САЩ ще изберат по-безболезнено икономическо приземяване, вместо да целят най-голямата експанзия в историята. Белият дом иска „музиката да продължи” поне до президентските избори през 2020 г.

Може би евентуално ще настъпи технологичен ръст на производителността, който ще превърне този пазарно движен цикъл на възстановяване в нещо, което разпределя просперитета по-всеобхватно. По-вероятно е обаче да се наложи да платим прекалено скъпо за продължителната експанзия.