В ЕС се заражда нов властови дует и Германия не е част от него

Очертава се нова силна двойка в ЕС и този път Германия не е част от нея, пише в коментар европейското издание Politico. Този път властовият дует ще бъде между френския президент Еманюел Макрон и италианския премиер Марио Драги и вероятно те ще покажат ново лице на ЕС - на бързо взимаща решение общност.

Двете страни вече действаха заедно - с общи усилия те прокараха плана за възстановяване на ЕС на стойност 750 млрд. евро. Сега се насочват към още реформи - по отношение на правилата за харчене на европейски средства и бюджетния дефицит в Пакта за стабилност и растеж, например.

И Драги, и Макрон имат много общо - бяха инвестиционни банкери, преди да влязат в политиката, виждат по-силен, по-бързо действащ ЕС като антидот на националните слабости и работят за укрепването на общия пазар. И двамата също така знаят, че времето за действие настъпи - сега, когато Драги е на върха на славата си, Макрон не е започнал собствената си битка за втори мандат, а Германия още няма избран лидер, който да замести Ангела Меркел.

"С Франция имаме много общи точки в социалната, икономическата и бюджетната област, както и по отношение на екологията и цифровизацията", коментира италианският министър по европейските въпроси Винченцо Амендола.

Има обаче доста пречки пред налагане на френско-италианското господство в ЕС и на първо място едва ли северните държави с лека ръка ще се съгласят на увеличаването на харченето на европейски средства. Нещо повече - само допреди две години двете страни бяха в доста обтегнати дипломатически отношения. Париж и Рим имаха спорове за миграцията, мисията в Либия, а външният министър на Италия подкрепи движението на "Жълтите жилетки", с което разгневи Франция, която изтегли посланика си от Рим.

Макрон скоро ще трябва да обърне внимание и на битката си за президентския пост във Франция и реално да се окаже в положението на Берлин сега. Но в момент, в който Великобритания е извън ЕС, а Германия търпи големи критики около "Северен поток 2", е ясно, че новият властови център се измества към Италия.

Още през лятото на 2020 година Макрон и тогавашният италиански премиер Джузепе Конти настояваха за създаването на нов фонд, чрез който да бъде финансирано възстановяването на ЕС от пандемията. С идването на Драги на власт връзките между двете страни само укрепнаха.

Анализаторите коментират, че подобни отношения между Франция и Италия не е имало от 1945 година насам.
Връзките се затвърждават стъпка по стъпка - първото посещение в чужбина на италианския президент Серджо Матарела след началото на пандемията беше в Париж. Макрон пък нарече Италия "братска нация, с която Франция има общо повече от всеки друг" в своя реч в президентския дворец в Париж. А посещението на Драги подсили усещанията за близост.

Всъщност първите сигнали за зараждащия се властови дует бяха при подписването на споразумение за сътрудничество, напомнящо много на документа, подписан между Франция и Германия през 1963 година.

Текстовете бяха дискутирани още през 2018 година с тогавашния италиански премиер Паоло Джентилони, който днес е комисар по икономическите въпроси на ЕС. Те така и не станаха публични, но според запознати това споразумение предвижда широко трансгранично сътрудничество между институциите на двете държави.

За френския депутат Кристоф Ди Помпео, който е председател на групата за приятелство между Франция и Италия, е важно не толкова съдържанието, а линиите, които това споразумение чертае и фактът, че променя баланса на отношенията в ЕС.

Но макар да гради връзки с Италия, Франция съвсем не забравя своя партньор Германия. По отношение на реформата във фискалните правила Париж не дава вид, че ще подкрепи облекчения заради собствения си натрупан дълг. Все още има консенсус между Берлин и Париж по този въпрос.

Още един пример за връзката между двете страни - Франция и Германия заедно представиха своите планове за възстановяване през пролетта и ден по-късно се сетиха, че могат да поканят Италия и Испания да внесат документите заедно в Брюксел.

За Франция Германия винаги ще е приоритет, коментират политически анализатори пред Politico. Малка е вероятността този факт да се промени съществено в бъдеще. В моменти криза Париж обаче винаги се сеща, че си има своя събрат Италия - един дипломатически любовен триъгълник.