И фитнес залите поискаха 9% ДДС и държавна помощ

Опашката от желаещи бизнеси за по-ниска ставка по ДДС става все по-голяма. Тази сутрин собствениците на фитнес зали също настояха косвеният налог за предлаганата от тях услуга да бъде намален, а основният им довод е, че и техният бранш е силно засегнат от разпространението на коронавируса.

„Искаме безвъзмездна държавна помощ в размер на средномесечения приход, деклариран за 2018 г. Освен това искаме намаляване на ДДС. И подчертавам, че не сме последователи, а го връчихме на министъра на спорта още преди две седмици. Искаме диференцирано ДДС в размер на 9%, защото смятам, че ние сме бранш, който ще играе голяма роля за възстановяването на нацията от тази епидемия. При нас имаме профилактика на здравето и при нас е много по-добре да се инвестират някакви пари, отколкото в болничната помощ – не, че не трябва да се инвестира там, но ние просто пазим хората да стигнат до болничната помощ“, заяви в ефира на bTV Петър Ангелов, председател на Българската асоциация за здраве и фитнес.

Той посочи, че фитнесите са били най-засегнати заради нулевата възможност за приходи по време на двумесечната карантина. В същото време разходите им не са спирали. Ангелов прогнозира още, че дори след отварянето на тези обекти, заради сериозния икономически срив, още “някакво” време ще продължават да работят на загуба.

Предложението за по-ниска ставка по ДДС вече получи и политически привкус. Миналата седмица от партията на Веселин Марешки – ВОЛЯ, предложиха 9% косвен налога да важи и за спортни зали, фитнес центрове, както и за всички места, свързани с физически упражнения и спорт. От партията се аргументираха, че след хотелите, този тип бизнес е бил най-засегнат от кризата, породена от разпространението на коронавируса. 

Началото на сагата с намаляване на ДДС за определени сектори поставиха „Обединени патриоти“ в началото на май, когато внесоха в парламента предложение за 9% ДДС за заведенията за хранене. Тогава от ГЕРБ коментираха, че подобна радикална промяна не е актуална към сегашната ситуация. Седмица по-късно обаче премиерът изненадващо обяви, че се е разбрал с Асоциацията на заведенията в България и Българската хотелиерска и ресторантьорска организация ДДС за храни от първа необходимост и сектор „Туризъм“ да бъде намален на 9% от 1 януари 2021 г. После предложението претърпя няколко промени, но общата идея за диференцирана ставка се запази.  

Преди няколко дни към радетелите на различни ставки за косвения налог се включиха и от ДПС като внесоха законопроект за изменение и допълнение на Закона за ДДС, според който ставката за детски храни, предназначени за деца до 3 години и детски фармацевтични продукти, включително памперси, да бъде 9%. С текста се предлага и 9% ДДС за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани.

От НФСБ пък внесоха предложение да бъде намалена ставката от 20 на 9% и за туроператорски услуги.

Подобно на финансовия министър, и председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова също не подкрепя диференцираните ставки. Към момента тя не е говорила публично по въпроса и засега отказва да коментира темата, но при проверка кои депутати са се подписали под законопроекта за промяна на налога, внесен на 15 май, подписът на Стоянова липсва.

Очаква се депутатите да разгледат всички предложения в сряда, 20 май.

Вече неведнъж писахме, че диференцираните ставки са трудни за администриране и са предпоставка за данъчни измами. Освен това по този начин се облагодетелстват едни сектори за сметка на други. И когато подобна мярка се предложи за даден бизнес, то това повлича лавина от подобни искания, без да има икономическа логика на едни да бъде отказано, а на други – ставката да бъде намалена. В много страни от ЕС има диференцирано ДДС, но данъчните системи на тези страни са много различни от българската и често там преките данъци са доста по-високи. Важно е да припомним още, че косвеният налог е най-важният проход в държавната хазана, който формира около 42% от всички постъпления. За тази година  от Министерство на финансите очакват да съберат 10,640 млрд. лв. от косвения налог, без в сметките да е включена промяната на ставката.

Към момента нито една политическа сила, която предлага мярката, не е предоставила конкретни разчети от колко приходи би се лишила хазната при намаляване на ставките и как ще бъде компенсирана поредната дупка, но за сметка на това почти всеки ден се появява по някой представител на конкретен бизнес и настоява за по-ниско ДДС.