Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Бюджет и финанси

Икономиката на България ще расте с вътрешното търсене, а не с частното потребление

Дългосрочният лихвен процент за оценка на степента на конвергенция на страната се понижава в края на март и остава най-ниският в ЦИЕ, показва анализ на АББ

Банките от първа група формират 59,9% от отчетената от сектора нетна печалба към края на първото тримесечие на 2019г., тези от втора група – 36,7%, а банките от трета група – 3,5%. За сравнение, в края на четвъртото тримесечие на 2018 г. петте най-големи банки по размер на активите формират 68,8% от положителния финансов резултат след данъци, банките от втора група – 28,4%, а банките от трета група – 2,9%.

Към края на март 2019 г. размерът на нетния общ оперативен доход на банковата система се равнява на 902,5 млн. лева, спрямо 852,2 млн. лв. в края на първото тримесечие на 2018 г. Той се повишава с 5,9% на годишна база.

Нетният лихвен доход на банките нараства с 6,1% на годишна база до 685,4 млн. лв. След приспадане на нетния лихвен доход на новата банка (21,7 млн. лв.), нетният лихвен доход на банковата система бележи по-слаб ръст – от 2,7% на годишна база до 663,7 млн. лв., което не показва значимо увеличение на фона на нарасналата кредитна активност. Нивото на нетния лихвен доход се формира от разликата между приходите от лихви и разходите за лихви.

Към 31 март 2019 г. приходите от лихви нарастват с 4,9% на годишна база до 755,8 млн. лв. Разходите за лихви възлизат на 70,5 млн. лв., като те са с 5,8% по-малко на годишна база.

През първото тримесечие на годината нетният лихвен доход формира 75,9% от нетния общ оперативен доход на банковата система. За сравнение, в ЕС делът на нетния лихвен доход възлиза на 58,7% от общия оперативен приход по данни на Европейския банков орган (ЕБО) за четвъртото тримесечие на 2018 г.

В края на първото тримесечие нетният доход от такси и комисиони нараства с 9,1% на годишна база до 264,6 млн. лв. След приспадане на нетния доход от такси и комисиони на новата банка (7 млн. лв.), нетният доход от такси и комисиони на банковата система бележи по-слаб ръст – от 6,2% на годишна база до 257,6 млн. лв. Приходите от такси и комисиони растат с 10,8% до 312,3 млн. лв., а разходите за такси и комисиони – с 21,7% на годишна база, като достигат 47,7 млн. лв.

Нетният доход от такси и комисиони формира 29,3% от нетния общ оперативен доход на банковата система, което показва много близка стойност до средното ниво за ЕС на дела на нетния доход от такси и комисиони от нетния общ оперативен доход – 28,7%.

В края на първото тримесечие банките отчитат по-ниски административните разходи, към които се причисляват разходите за персонал. Те са с 3% по-ниски спрямо същия период на 2018 г., като достигат 402,6 млн. лв. Общите оперативни разходи, като сума от административните разходи и амортизацията, се повишават с 2,1% на годишна база до 466,5 млн. лв.

През първите три месеца на годината банковата система прави по-малко обезценки в сравнение с година по-рано. Техният размер намалява с 20% на годишна база до 85,6 млн. лв.

Ликвидният буфер и нетните изходящи ликвидни потоци в края на март са, съответно, 29 млрд. лв. и 10 млрд. лв. Коефициентът на ликвидно покритие (LCR) е 289,1%, в сравнение с 294,1% в края на 2018 г. За сравнение, по данни на ЕЦБ, в края на четвъртото тримесечие на миналата година отношението на ликвидно покритие за банките, участващи в Единния надзорен механизъм, възлиза на 145,61%.

Капиталовата позиция на банковия сектор продължава да се характеризира със значителен капиталов излишък над регулаторните изисквания за съотношенията на капиталова адекватност и ливъридж. В края на четвъртото тримесечие на 2018 г. съотношението на базовия собствен капитал от първи ред (т.нар. CET 1) за цялата банкова система нараства до 19% от 18,55%, колкото бе в края на третото тримесечие на 2018 г. Показателите за капиталова адекватност на банките в България са над средните нива за европейските банки, които, по данни на ЕЦБ към края на декември 2018 г. са 14,3% за CET 1 и 17,95% за общата капиталова адекватност.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (2)

3
 
5
 
2
data до: serafima
преди 1 месец
хаххаха , разчитаме на вътрешно потребление щот външното вследствие на патока доналд не е много ок , а не щот няма кво да изнасяме
5
 
10
 
1
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Цитирам: "От банковата асоциация посочват, че българската икономика отбелязва растеж от 3% на годишна база през четвъртото тримесечие на миналата година, който се движи основно от частното потребление, правителственото потребление и инвестициите на компаниите. За сравнение средният растеж за Европейския съюз през периода октомври-декември 2018 г. е 1,5% на годишна база, а този в еврозоната – 1,2% на годишна база."

Друго сравнение - тиемпът на растеж в България е най-нисък в Централна и Източна Европа - в Полша и Румъния - по 7%, два пъти по-бързо. Затова и България напредна по време на членството много по-бавно отколкото Румъния по БВП на човек от населението. При равни първоначални нива днес БГ има индекс 49%, а Румъния - 63% Темп от 3% не може да изпълни ролята на приобщаващ за т.нар. догонващо развитие и няма забележимо въздействие върху намаляването на бедността и икономическите и социални неравенства.
А разчитаме на потреблението, защото намаля износът - няма какво да изнасяме.

Още от Бюджет и финанси
Преките инвестиции в България остават на минус и през април, според БНБ