Икономиката на България ще расте с вътрешното търсене, а не с частното потребление

Банките от първа група формират 59,9% от отчетената от сектора нетна печалба към края на първото тримесечие на 2019г., тези от втора група – 36,7%, а банките от трета група – 3,5%. За сравнение, в края на четвъртото тримесечие на 2018 г. петте най-големи банки по размер на активите формират 68,8% от положителния финансов резултат след данъци, банките от втора група – 28,4%, а банките от трета група – 2,9%.

Към края на март 2019 г. размерът на нетния общ оперативен доход на банковата система се равнява на 902,5 млн. лева, спрямо 852,2 млн. лв. в края на първото тримесечие на 2018 г. Той се повишава с 5,9% на годишна база.

Нетният лихвен доход на банките нараства с 6,1% на годишна база до 685,4 млн. лв. След приспадане на нетния лихвен доход на новата банка (21,7 млн. лв.), нетният лихвен доход на банковата система бележи по-слаб ръст – от 2,7% на годишна база до 663,7 млн. лв., което не показва значимо увеличение на фона на нарасналата кредитна активност. Нивото на нетния лихвен доход се формира от разликата между приходите от лихви и разходите за лихви.

Към 31 март 2019 г. приходите от лихви нарастват с 4,9% на годишна база до 755,8 млн. лв. Разходите за лихви възлизат на 70,5 млн. лв., като те са с 5,8% по-малко на годишна база.

През първото тримесечие на годината нетният лихвен доход формира 75,9% от нетния общ оперативен доход на банковата система. За сравнение, в ЕС делът на нетния лихвен доход възлиза на 58,7% от общия оперативен приход по данни на Европейския банков орган (ЕБО) за четвъртото тримесечие на 2018 г.

В края на първото тримесечие нетният доход от такси и комисиони нараства с 9,1% на годишна база до 264,6 млн. лв. След приспадане на нетния доход от такси и комисиони на новата банка (7 млн. лв.), нетният доход от такси и комисиони на банковата система бележи по-слаб ръст – от 6,2% на годишна база до 257,6 млн. лв. Приходите от такси и комисиони растат с 10,8% до 312,3 млн. лв., а разходите за такси и комисиони – с 21,7% на годишна база, като достигат 47,7 млн. лв.

Нетният доход от такси и комисиони формира 29,3% от нетния общ оперативен доход на банковата система, което показва много близка стойност до средното ниво за ЕС на дела на нетния доход от такси и комисиони от нетния общ оперативен доход – 28,7%.

В края на първото тримесечие банките отчитат по-ниски административните разходи, към които се причисляват разходите за персонал. Те са с 3% по-ниски спрямо същия период на 2018 г., като достигат 402,6 млн. лв. Общите оперативни разходи, като сума от административните разходи и амортизацията, се повишават с 2,1% на годишна база до 466,5 млн. лв.

През първите три месеца на годината банковата система прави по-малко обезценки в сравнение с година по-рано. Техният размер намалява с 20% на годишна база до 85,6 млн. лв.

Ликвидният буфер и нетните изходящи ликвидни потоци в края на март са, съответно, 29 млрд. лв. и 10 млрд. лв. Коефициентът на ликвидно покритие (LCR) е 289,1%, в сравнение с 294,1% в края на 2018 г. За сравнение, по данни на ЕЦБ, в края на четвъртото тримесечие на миналата година отношението на ликвидно покритие за банките, участващи в Единния надзорен механизъм, възлиза на 145,61%.

Капиталовата позиция на банковия сектор продължава да се характеризира със значителен капиталов излишък над регулаторните изисквания за съотношенията на капиталова адекватност и ливъридж. В края на четвъртото тримесечие на 2018 г. съотношението на базовия собствен капитал от първи ред (т.нар. CET 1) за цялата банкова система нараства до 19% от 18,55%, колкото бе в края на третото тримесечие на 2018 г. Показателите за капиталова адекватност на банките в България са над средните нива за европейските банки, които, по данни на ЕЦБ към края на декември 2018 г. са 14,3% за CET 1 и 17,95% за общата капиталова адекватност.