Камарата на архитектите поиска от МРРБ да преразгледа последните промени в ЗУТ

Камарата на архитектите в България (КАБ) внесе в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) предложения за изменения и допълнения в Закона за устройство на територията (ЗУТ). Инициативата на КАБ е във връзка с промените в ЗУТ, приети от парламента в началото на годината и върнати за преразглеждане от президента Румен Радев. Според бранша последните промени в закона затрудняват инвестиционния процес и нарушават основни принципи на отношенията в устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството.

КАБ предлага преразглеждане на промените в ЗУТ с цел облекчаване на инвестиционния процес и създаване на условия за постигане на качествена архитектурна среда. Предложенията обхващат ключови моменти в строително-инвестиционния процес, свързани с възлагането на инженеринг при обществените поръчки, изискванията за задължителна улична регулация при издаването на разрешения за строеж, принципите за определяне височината на сградите и други.

Архитектите предлагат да отпадне изискването разрешенията за строеж да се издават при приложена улична регулация, при която е задължително земята под основната улица към обекта да е общинска собственост. Браншът не е съгласен и с условието обектите да се въвеждат в експлоатация само при изпълнени мероприятията по изграждането на улици.

От КАБ смятат, че по същество тези норми са правилни, но не съответстват на начина, по който се очаква те да се прилагат. Според архитектите по този начин общината прехвърля задълженията си по осигуряване на необходимата инфраструктура върху инвеститорите. Бизнесът и частните собственици ще бъдат принудени да изкупуват частите от имоти, попадащи в уличната регулация с цел предоставянето им на общината, както и да инвестират в изграждането на прилежащата инфраструктура, което по принцип е ангажимент на общинската администрация.

“Въвеждането на това ограничение блокира привличането на инвестиции и развитието на населените места. Възможен резултат е поставяне в безизходица на дребните собственици в полза на предприемачи с по-голям финансов ресурс. От тази гледна точка, забраната не решава проблема с транспортната инфраструктура в урбанизираните територии, а го задълбочава. Въпросът изисква друго качествено различно нормативно решение”, смятат от бранша.

Поправката беше приета тихомълком от парламента в края на януари и беше обнародвана в Държавен вестник в началото на март. Този месец МРРБ съобщи, че ще създаде работна група с цел промяна на спорния текст в ЗУТ, след като кметове на общини и всички браншови организации, които имат пряко отношение към инвестиционното проектиране и строителния процес, са изразили несъгласие с нея. 

Без инженеринг при обществените поръчки

Друго предложение на КАБ предвижда проектирането и строителството да не могат да се възлагат на един и същ кандидат, участник или изпълнител в дадена обществена поръчка. Според архитектите дейностите по проектирането в обществените поръчки следва да се възлагат само на лица, притежаващи необходимата проектантска правоспособност.

“В случаите на възлагане на обществени поръчки, когато едно лице изпълнява едновременно дейностите по проектиране, авторски надзор и строителство, т.нар. в практиката „инженеринг“, не може да се осигури гаранция за ефективното разходване на публични средства, тъй като е нарушен балансът на интересите на обществото, възложителя, проектанта и строителя", пишат от КАБ.

"Всички дейности, по правило изпълнявани от различни участници в строителството – проектант и строител, и всички публични средства, се концентрират в един изпълнител. Той се превръща във възложител, но под друга форма, с механизми да определя условията към своите подизпълнители – проектанти, които загубват своята самостоятелност да предлагат оптимални проектантски решения на възложителя и обществото”, категорични са от професионалната организация.

Архитектурно многообразие на сградите

Архитектите предлагат също да се преразгледат промените в закона, свързани с принципите за определяне на височината на сградите. Според тях новите правила ограничават осигуряването на архитектурно многообразие при проектирането на ниски сгради във вилните зони, населените места и курортите.

Затова от бранша предлагат да се запазят разпоредбите в член 24 на ЗУТ отпреди промените през 2021 година, тъй като те имат редица предимства, сред които осигуряване на по-големи отстояния между поземлените имоти, по-голямо озеленяване, повече въздух и не на последно място възможност за по-разнообразни композиционни решения на конкретните сгради.

Запазването на предишните разпоредби гарантира сервитутните права между съседите, като дори стимулира повишаване на сервитутите с цел намиране на по-разнообразни фасадни и обемно-пространствени решения на сградите. 

Сред другите предложения за промени в ЗУТ са главните архитекти задължително да притежават пълна проектантска правоспособност, а общините да предвиждат средства в бюджетите си за възнаграждение на представителите на КАБ в експертните съвети на общините.