Косвените щети от нереализацията на АЕЦ "Белене" - 30 млрд. евро

Щетите за българската икономика от това, че АЕЦ "Белене" не е реализирана в последните 15 години, достигат 30 млрд. евро, изчисли председателят на Управителния съвет на Българския атомен форум ("Булатом") Богомил Манчев пред журналисти. От организацията представиха платформа, в която е събрана цялата официална информация за проекта АЕЦ "Белене". 

Богомил Манчев смята, че интересът на инвеститорите към втората ядрена централа у нас не е замрял.

Реално процедурата не е спряна - с решение на Народното събрание беше възложено на енергийния министър да проведе преговори и избере стратегически инвеститор. Заради пандемията компаниите не можаха да пристигнат в България и да се запознаят на място с част от документацията, което временно спря реализацията, но реално няма решение на нито една институция за нейното прекратяване.

Общо пет компании бяха избрани от България в края на 2019 година като потенциални инвеститори и им бяха изпратени покани за обвързващи оферти.Три от тях се обединиха в консорциум и планират да участват заедно в процедурата.

В документацията за бъдещата централа е записано, че тя ще струва максимално 10,5 млрд. евро и инвеститорите ще трябва да се съобразят с това, посочи и Станислав Георгиев, изпълнителен секретар на "Булатом" на въпрос колко ще ни струва в крайна сметка АЕЦ "Белене". Той припомни, че в първоначалните сценарии за реализацията на ядрената централа това е била най-високата възможна цена.

Богомил Манчев е категоричен, че на този етап България вече има нужда и от АЕЦ "Белене", и от два нови блока в АЕЦ "Козлодуй". Това е видно и от стратегията за развитие на енергетиката с хоризонт до 2050 година, от която се вижда, че въглищните мощности ще бъдат само частично заменени от възобновяеми източници.

АЕЦ "Козлодуй" не може да плати за новите мощности на площадката, смята още Манчев. Според него печалбата на централата е дивидент и трябва да се насочва към държавния бюджет.

Тръгвайки от нулата, седми блок в АЕЦ "Козлодуй" не може да бъде изграден по-рано от 2035 година, каза той и припомни, че пети и шести блок на съществуващата ни централа са към края на своя експлоатационен период и ще трябва да започнем да мислим и за тяхното заместване.

По отношение на АЕЦ "Белене" България трябва да подаде молба за "пренотификация", което няма да отнеме дълго време, защото проектът не се променя, смята още Манчев.

В плановете на бившия енергиен министър Теменужка Петкова е записано още, че централата ще бъде изградена без държавни гаранции - нито по отношение на строителството, нито след това - за цената на произведената енергия.
Но Богомил Манчев е категоричен, че всички ядрени проекти трябва да бъдат държавни, а не частни.

Според него има само два доставчика на ядрени технологии, на които България може да разчита - френската Framatome и руската "Росатом". По думите му обаче френските реактори не са подходящи за българската електроенергийна система, защото са с единична мощност от 1600 мегавата.

Експертът прогнозира недостиг на електроенергия още през тази година. Заради скъпите квоти за електроенергия ТЕЦ "Марица Изток 2" работи с 27% от капацитета си. Това е базова топлоцентрала и не може да бъде включвана и изключвана безброй пъти. По тази причина тя не може да участва на борсата само когато цената е достатъчно висока, за да покрие производствените разходи.

"Никога на борсата не може да бъде постигната цена, която е над производствената на ТЕЦ "Марица Изток 2", коментира Манчев.

Той каза още, че трите големи централи в Маришкия басейн биха могли да се превърнат в газови, но за целта е нужна инвестиция от общо 1 млрд. евро. Освен това ще се окаже, че страната не разполага с необходимите количества природен газ за тази цел, допълни той.

Улавянето и съхранението на емисиите въглероден диоксид също е много скъпо начинание. Само улавянето струва около 1,5 млн. евро на мегаватчас. Друг е въпросът, че дори няма план къде да се съхраняват тези емисии, коментира експертът.

Богомил Манчев критикува и разработената от правителството на Бойко Борисов стратегия за енергетиката с хоризонт до 2050 година. На първо място в нея не се очаква ръст на потреблението на енергия към 2050 година, което според анализите на "Булатом" не е реално, особено на фона на европейските екологични цели - навлизането на електромобилите и ограничаването на изкопаемите горива.

В документа няма и разработки, свързани с водорода, и не е ясно как ще бъде заменен природният газ, който използваме в момента.