Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Европа

Финансовите пазари поеха работата на Марио Драги

Трейдърите започнаха да затягат паричните условия, преди централната банка да го направи

Финансовите пазари поеха работата на Марио Драги

Снимка: Архив Ройтерс

Финансовите пазари започнаха да вършат работата на гуверньора на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги вместо него, пише Ройтерс. Еврото удари тригодишни върхове, а доходността по държавните облигации расте, след като централните банкери в еврозоната подсказаха, че може да променят тона си по това колко дълго паричната политика ще остане ултраразхлабена.

Тези пазарни движения водят до затягане на паричните условия. А това купува на Драги известно време, за да излезе от зоната на негативни лихвени проценти, които все повече се противопоставят на ускоряващия се растеж.

Общата валута се търгуваше над 1,21 долара за пръв път от три години в петък, докато доходността по 10-годишните германски облигации достигна петмесечен връх от 0,54%. Импулсът зад тези движения бе публикуването ден по-рано на протокола от политическата среща на ЕЦБ през декември, която показа, че централните банкери може да коригират посланието си, за да признаят силния растеж на еврозоната.

Това предизвика спекулации, че централната банка може да удължи покупката на активи и след септември и засили очакванията, че лихвеният процент по депозитите може да бъде повишен от рекордното дъно от -0,4% преди края на годината.

Трейдърите обаче затягат паричните условия, преди централната банка да го направи. Централните банкери оценяват, че 10-процентов ръст на стойността на еврото спрямо валутите на основните му търговски партньори отнема около 0,4-0,5 пр.п. от инфлацията на региона.

Общата валута е поскъпнала с 6,5% на претеглена на ниво търговия база за по-малко от година, и то дори без ръста си напоследък. В същото време повишаващите се пазарни лихвени проценти в крайна сметка ще доведат до по-високи разходи за заеми за страните, компаниите и потребителите.

ЕЦБ може да няма нищо против, макар и в определени граници. Централната банка намали лихвения си процент по депозитите през март 2016 г., когато представители на ЕЦБ се опасяваха за риска от дефлация и бяха неуверени към перспективите пред растежа. Тези спешно наложени политики сега изглеждат анахронични.

Икономиката на еврозоната се е разширила по-бързо от тази на САЩ през третото тримесечие, а данни от четвъртък показаха, че германският БВП се е увеличил с най-бързия си темп от шест години през 2017 г.

Вярно е, че ЕЦБ тепърва трябва да достигне инфлационната си цел от 2%. Потребителските цени обаче растат с годишен темп от 1,4%, а бяха около нулата, когато лихвените проценти бяха понижени за последно.

Всичко това налага промяна в реториката и политиката на ЕЦБ. Но при финансовите пазари, които толкова силно желаят да поемат задачата със затягане на парични условия, Драги може да си позволи да се движи бавно.

По статията работиха: Виктория Тошкова, редактор Евгения Маринова

Последни новини

Още по темата

Коментари (0)


Още от Европа
Меркел: Германия и Франция имат сходни възгледи за Европа