Германия задейства втората фаза от извънредния си план за газа

Германия задейства „алармения“ етап на извънредния си план за газа в четвъртък в отговор на намаляващите руски доставки, но не позволи на компаниите за комунални услуги да прехвърлят растящите цени на енергията върху потребителите на най-голямата икономика в Европа, предава Ройтерс.

Мярката е последното ексалиране в битката между Европа и Москва от началото на руската инвазия в Украйна, която изложи зависимостта на блока от доставки на руски газ и предизвика трескаво търсене на алтернативни енергийни доставки.

Решението, обявено от икономическия министър, бележи рязка промяна, особено за Германия, която развиваше силни енергийни връзки с Москва още от Студената война.

По-слабите потоци от газ предизвикаха предупреждения тази седмица, че Германия може да изпадне в рецесия, ако руските доставки спрат изцяло. Индексът на мениджърите по поръчките (PMI) S&P Global за услугите се е свил от 55 пункта през май до 52,4 пункта през юни.

„Не може да се заблуждаване. Намаляването на доставките на газ е икономическа атака срещу нас от Путин“, каза икономическият министър Роберт Хабек в изявление, добавяйки, че германците ще трябва да намалят потреблението.

„Очевидно е, че стратегията на Путин е да създаде несигурност, повишавайки цените и разединявайки ни като общество“, добавя той. „Срещу това се борим ние“.

Надяваме се, че разпределянето на газа на дажби ще бъде избегнато, но не може да изключено, каза Хабек.

Русия отрича, че намаляването на газовите доставки е било предумишлено, а държавният доставчик „Газпром“ обвини забавянето на връщане на обслужвано оборудване, причинено от западни санкции.

Съгласно втората фаза на плана Берлин ще предостави кредитна линия от 15 млрд. евро за запълване на газохранилищата. Освен това модел за търг на газ ще бъде стартиран през лятото, за да се насърчат индустриалните потребители на газ да спестяват суровината.

Правителството задейства втория етап от тристепенния извънреден план за действие, когато вижда висок риск от дългосрочен недостиг на доставки. Теоретично той позволява на компаниите за комунални услуги да прехвърлят високите цени към индустрията и домакинствата и така да се намали търсенето.

Придвижването към следващата фаза е обект на спекулации, след като „Газпром“ намали потоците през тръбопровода „Северен поток 1“ през Балтийско море до само 40% от капацитета миналата седмица.

Изправена през намаляващи газови потоци от основния си доставчик Русия, от края на март Германия бе в първа фаза на плана си, който включва по-строго следене на ежедневните потоци и фокус върху запълване на газохранилищата.

Във втората фаза пазарът все още може да функционира без нужда от държавна намеса, която ще стартира в последния етап от плана.

Договорите за търговия на едро на газ за доставките през юли на нидерландската борса поскъпнаха с 4% до 131,50 евро за мегаватчас, преди да поевтинее до 128 евро за мегаватчас малко по-късно.

Русия може да прекъсне изцяло газа към Европа, за да засили политическите си лостове, каза в сряда ръководителят на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол, добавяйки, че Европа трябва да се подготви за това сега.

Няколко европейски страни очертаха мерки да устоят на натиска в доставките и да избегнат недостиг през зимата и ускоряване на инфлацията, която може да тества колко ще издържи континентът, преди да се откаже от санкции срещу Русия.

Намалението на доставките накараха и някои германски компании да обмислят болезнено понижение на производството и обръщане към замърсяващи енергоизточници, което по-рано бе смятано за немислимо.

Европейският съюз сигнализира в сряда, че временно ще се обърне към въглищата, за да запълни енергийния недостиг, докато в същото време описа действията на Москва като „мошенически“.

Шефът по климатичната политика Франс Тимерманс каза в четвъртък, че 10 от 27-те страни членки на ЕС са отправили „ранно предупреждение“ за газовите доставки – първото и най-слабото от трите кризисни нива, посочени в регулациите на ЕС за енергийната сигурност. „Рискът от пълно прекъсване на газа в момента е по-реален от всякога“, каза той.

Междувременно евродепутатите подкрепиха плановете, с които страните от ЕС се задължават да попълнят газовите си резерви до най-малко 80 процента от капацитета си за съхранение до 1 ноември и до 90 процента преди зимата на 2023 г. Това ще е основно усилие за защита на блока от прекъсване на доставките на руски газ.

Депутатите гласуваха с 490 „за“ срещу 47 "против" предложението и 55 "въздържали се", пише Politico.eu.

Тъй като страните от ЕС имат газови хранилища с различни размери, от тях ще се изисква да ги запълнят само до 35 процента от националното си потребление през последните пет години, за да се избегне конкуренцията на държави с хранилища с голям капацитет.

Сега мярката трябва да бъде обсъдена и гласувана и от Съвета на ЕС, преди да стане закон, след което ще влезе в сила през юли.

Предложението включва също така доброволен механизъм за съвместни доставки на газ и създаване на процедура за сертифициране на операторите на хранилища, доказващи, че не представляват опасност за сигурността на доставките в Европа.