Европейската комисия издаде насоки за държавната помощ в областта на енергетиката и климата. Те целят "насърчаване на доброто и ограничаване на лошото", обясни комисарят по въпросите на конкуренцията Маргрете Вестагер по време на брифинг в Брюксел преди ден.
Тя посочи още, че вратите се отварят за възобновяемата енергия и се затварят за изкопаемите горива.
"Страните ще могат да насърчават технологии, които допринасят за намаляване на въглеродните емисии, използвайки различни гъвкави инструменти, като например договори за разлика", разказва още Вестагер.
Целта на новите насоки за държавната помощ е да направи по-ефективно и изгодно за обществото развитието на възобновяемите енергийни източници. От ЕК препоръчват по-мащабните схеми за подкрепа да минават през публични консултации, за да бъде процесът по-прозрачен. По този начин данъкоплатците ще могат да се произнесат дали подкрепят разходването на публичните средства.
Насоките обаче съдържат лоши новини за изкопаемите горива. Държавната помощ няма да е допустима за проекти, които не са в съзвучие с климатичните цели на Брюксел до 2030 г. и до 2050 г., тоест за намаляване на въглеродните емисии с поне 55% и за пълна въглеродна неутралност.
"Трябва да бъдем прагматични - природният газ е специален случай, защото засега той действа като мостова технология по нашия път към повече възобновяема енергия", каза Вестагер и допълни: "но не е нашата дестинация".
В края на ноември ЕК реши, че нови газови проекти вече няма да бъдат признавани за проекти от общностен интерес.
Европейската комисия трябваше да представи днес (22 декември) своите дългоочаквани предложения за зелена таксономия и най-накрая да заяви дали ще признае за устойчиви, тоест приемливи за финансиране с европейски средства, проекти, свързани с природен газ и ядрена енергия. Но решението още не е взето. Говорител на комисията лаконично обясни по време на обедния брифинг, че предложението ще бъде представено преди края на годината.
Според анализатори обаче това ще стане най-рано в средата на януари 2022 г.
Темата е много чувствителна и ЕС е разделен на два лагера, оглавявани от дветe най-мощни държави в общността - Германия и Франция. Париж отдавна настоява, че ядрените централи са местен енергиен източник и трябва да се насърчава развитието на сектора. За Германия, която се отказва от ядрената енергия обаче, развитието на тези проекти е много бавно, тоест ще се губи ценно време в усилията за декарбонизация. От друга страна и произведената енергия е чиста, но има други опасения за околната среда заради използваното ядрено гориво.


Климатът на България се променя: Хиляди жертви и над 1 млрд. евро загуби
Български учени разкриха ключ към рядко генетично заболяване
България е сред последните в ЕС по изучаване на втори чужд език
Гилфойл натиска България за американския газ - на срещата с Йотова присъства и лобист на гръцка компания
Ето какво ще е времето в понеделник
Изкуственият интелект ще позволи правни услуги на по-приемлива цена
Асоциираното членство на Канада в ЕС изглежда изгодно за тях, но повдига въпроси
Данъчна заплаха е вдигнала изплащанията от британските непублични фондове
Енергийната инфлация в Европа създава печеливши и губещи акции
Лондон е заплашен с жилищна криза през идните години
Най-скъпият Rolls-Royce струва повече от 30 нови Ferrari
93-годишен продаде огромната си колекция от страхотни коли
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
Над Източна България облачността ще се увеличи, ще вали дъжд
Персонализирано ценообразуване: Защо плащаме различни цени за едно и също нещо?
"Късметът може да изчезне": Защо атомната бомба не е пример за управление на ИИ?
ГДБОП: Българите търсят алтернативи след края на Zamunda, ArenaBG и Zelka
Русия порази централата на най-големия мобилен оператор в Украйна