Шест европейски банки не отговарят на капиталовите изисквания на ЕЦБ

Европейската централна банка (ЕЦБ) съобщи, че шест от общо 109 банки, на които е направила оценка през миналата година, не отговарят на капиталовите изисквания, които трябва да бъдат изпълнени през 2020 г.

„За тези банки, които не са предприели задоволителни мерки през последното тримесечие на 2019 г., са изискани коригиращи действия в рамките на конкретна времева рамка“, се казва в изявление на надзорния орган от вторник. В него не се посочват кои са споменатите банки, съобщава Bloomberg.

Европейските банки преминаха през десетилетие на постоянно увеличаващи се капиталови изисквания, които едва сега започват да се забавят. Регулаторната тежест, чиято цел бе да подсили кредиторите след финансовата криза от 2008 г., увеличава ефектите на отрицателните лихвени проценти и фрагментирания банков пазар, които оставиха банките на Стария континент зад конкурентите си от Wall Street.

ЕЦБ изисква от банките да притежават минимално количество капитал – в съотношение с рисковите си активи, както и допълнителен необвързващ буфер. Ако капиталовите нива намалеят още повече, даден кредитор може да стане обект на ограничения върху плащанията за инвеститорите и бонусите за персонала.

В съобщението от вторник се казва, че без промяна се запазват задължителните капиталови изисквания и насоките, които не са обвързващи, спрямо предходната година съответно на ниво от 2,1% и 1,5%.

Шестте банки, които не изпълняват изискванията – спрямо само една миналата година, ще трябва да увеличат съотношението си на капитал от първи ред (CET1), ако искат да избегнат санкции от надзора, посочва Ройтерс.

ЕЦБ отбеляза и постигането на напредък по ключов въпрос за индустрията от последните години – лошите кредити. Банките с високи нива на необслужвани заеми като цяло изпълняват „целите за изчистване на балансите си“, посочват от ЕЦБ, въпреки че е необходимо усилията им да бъдат продължени.

Централната банка също е доволна като цяло и от нивата на капиталова адекватност на големите банки, които надзирава, посочва Андреа Енриа, който е начело на Надзорния съвет на кредитора. Въпреки това налице са някои притеснения – най-вече по отношение на бизнес модели, вътрешно управление и операционни рискове.