Безуханова: Много компании отчитат въглеродния си отпечатък и без регламент

Тя изрази очакване, че това няма да се приеме и даде пример с българска компания, която преди сключване на договор с важен партньор, е трябвало да въведе измерване на въглеродния си отпечатък, макар да няма регламент в Европа и подобни изисквания от българските институции.

„В момента температурите на планетата са се повишили с 1,1 градуса спрямо 1990 година. Ако те надминат повишение от 1,5 градуса, условията за живот на всички ни ще бъдат изключително утежнени. Затова инвестирайки в зелени политики, ние пазим собствения си комфорт и този на поколенията след нас“, изтъкна експертът.

Саша Безуханова коментира, че България вече има ново министерство, което засега съществува само в метавселената, поне докато не го създадем във физическия свят. „Ролята на първото в света министерство в метавселената е да даде сигнал и да стимулира управлението на държавата да изгради капацитет с климатична експертиза във всяко едно ведомство и всяка една област“, посочи тя и подчерта, че имаме нужда от него, защото страната ни трябва час по-скоро да премине към зелен и дигитален преход.

По думите ѝ виртуалното министерство на климатичния преход и зелена трансформация е инструмент, с който българското правителство да се подкани да изгради тази експертиза в реалните ведомства, както и механизми, през които тези служби да работят заедно подобно на много европейски държави. „Важно е да се създадат устойчиви механизми, така че граждани, експерти, учени, държава да работят заедно”, настоява Безуханова.

Тя напомни, че българската икономика е три и половина пъти по-енергоемка от средноевропейската. „В България едва 2,8% от материалите се преизползват. Сега всички сме разтревожени, че заради войната, не можем да внасяме сурови материали. Нека да създадем условия, така че тези, които са използвани, да влязат обратно в икономиката ни. Все още у нас на зеления преход се гледа на парче и България има много да наваксва“, смята експертът.

Саша Безуханова е убедена, че икономиката на бъдещето е зелена, климатичните политики са хоризонтални и е нужна адаптация към този процес. „Европа е най-добре организирана от гледна точка на рамка по отношение на зеленото си развитие. Има необходимост обаче от разяснителна кампания, от стъпки и норми на национално ниво“, съветва тя.

Компромис ли е включването в европейската таксономия на инвестиции в ядрена енергетика и природен газ? Изигра ли роля геополитическият фактор за това решение? Кои са стълбовете за зелено развитие? Има ли в Плана за възстановяване и устойчивост проекти, свързани с трансформация на икономиката и образоването по дигитални и зелени стандарти? С какво ще допринесе за развитието на нови технологии Институтът за компютърни науки и изкуствен интелект INSAIT, ще успее ли да привлече инвеститори с новите продукти?

Още за зеления и дигиталния преход на България може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Бизнес старт” вижте тук.