Галъп: 46% от българите принципно одобряват въвеждането на еврото

Най-общата перспектива за въвеждане на еврото в България се приема нееднозначно, сочи последният бърз телефонен сондаж на „Галъп интернешънъл“, проведен сред 801 души на 15 и 16 януари. Според него 46% от запитаните принципно одобряват въвеждането на еврото, а 48% не одобряват. Останалите се колебаят.

В предишни сондажи неохотата към еврото беше дори още по-висока. Възможно е сега да са повлияли изказвания на представители на властта. Но явно следва да се положат още повече усилия в поясняването на потенциалните ползи от въвеждането на единната валута, посочват социолозите. 

65% от запитаните са чули за публикациите в западни медии, които представяха България като бедна и корумпирана страна. 82% от чулите са съгласни с тези мнения. Мнозинство от 67% са съгласни, че по време на европредседателството партийните различия трябва да се загърбят. Но напрежението в обществото е ясно доловимо, а обвиненията в концентрация на власт и влияние водят до това, че 51% са съгласни, че демокрацията у нас в момента е застрашена.

Мнозинство от 67% от българите са съгласни с мнението, че по време на европредседателството партийните различия трябва да се загърбят. 65% обаче вече са чули за публикациите в западни медии, а 82% от чулите за тях са и съгласни с тях - че страната е бедна и корумпирана. Председателството явно няма да успее да отмени вниманието от острите обществени проблеми – както беше отчетено и в предишни сондажи още преди месеци, обобщават от Галъп.

Посредническата ни роля по отношение на Турция се приема нееднозначно: 49% са съгласни да помагаме на Турция да подобри отношенията с ЕС, но сходен дял от  42% са на обратното мнение, а останалите се колебаят. След последните изявления за „чакалнята“ на еврозоната 46% най-общо и принципно одобряват въвеждането на еврото, но 48% не одобряват. Останалите се колебаят.

Темата за качеството на демокрацията у нас и за концентрацията на власт и влияние явно все повече си пробива път в обществото ни. Докато текат обществените критики към властта по такъв тип теми, експериментално бе проверено отношението към едно предизвикателно твърдение: „Демокрацията в България в момента е застрашена“. 51% се съгласяват, а 40% са на обратното мнение. Останалите се колебаят. Данните могат да послужат само за хипотеза, но са важна „сигнална лампа“, отчитат в сондажа.

На фона на най-различните протести от последните седмици 38% от българите са готови да се солидаризират пряко с някаква форма на протест по темите от последните седмици, а 60% - не. Тези 38% са около 2 милиона българи, които споделят сериозна критика към статуквото. Макар и да са малцинство, те са ясно свидетелство, че общественото напрежение явно е остава валидно, дори и на фона на тържественото откриване на европредседателството.

Напрежението се сгъстява и от факта, че 50% възприемат мнението, че убийствата от последните седмици са по-скоро свързани с политиката, а от 37% подкрепят становището, че по-скоро не са. Останалите се затрудняват да отговорят. Макар подобни въпроси да проверяват по-скоро обществения инстинкт по деликатни теми, отколкото обществената информираност, те показват ясно дълбокото и трайно недоверие към политическия процес в страната. 

Два от акцентите на правителството и на премиера Борисов в последните дни получават по-скоро противоречив обществен отглас. Личи и симпатия, но обществената позиция е двусмислена. Например, 49% са съгласни да помагаме на Турция да „стопли“ отношенията с ЕС, но сходен дял от  42% са на обратното мнение, а останалите се колебаят.

* Данните са от бързия телефонен сондаж на „Галъп интернешънъл“, проведен сред 801 души на 15 и 16 януари по специалната панелна методика, която осигурява възможно най-висока представителност на данните. Абсолютна максимална грешка е ± 3.5 при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души. Подобни сондажи служат най-вече за отразяване на най-общата моментна картина на нагласите.