Какво предвижда Законът за мерките при извънредно положение?

Народното събрание прие днес текстовете на закона с мерките, които държавата ще прилага в условията на извънредното положение заради пандемията от коронавирус. Второто четене на законопроекта влезе в пленарната зала след напрегнато 8-часово заседание на правната комисия вчера, информира БНР.

Новото име на закона е: „Закон за действие по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13 март“.

След 12 часа дебати парламентът реши военните да се включат в прилагането на противоепидемични мерки. Хората под карантина ще бъдат следени чрез  мобилните телефони, докато отпадне задължителната изолация.

Законът забранява посещенията в увеселителни и игрални зали, дискотеки, барове и ресторанти, както и в големи търговски центрове тип мол.

Рестрикциите се отнасят също и за спортни и културни мероприятия. Не се разрешават свиждания в затворите. Спират се и командировките.

Българските граждани, които планират екскурзии зад граница, задължително ще трябва да си правят медицински застраховки.

Парламентът реши още министърът на здравеопазването да може да въвежда още мерки и ограничения, определени в закона за извънредното положение.

Работодателите ще въвеждат възможност за дистанционна работа за служители, а ако това е невъзможно, трябва да осигуряват безопасни и здравословни условия на труд.

По време на извънредното положение работодателите няма да могат да пускат служителите си принудително в неплатен годишен отпуск, решиха още депутатите.

Работодателите ще могат да предоставят само платен годишен отпуск на служителите, до една втора от него без тяхното съгласие.

НОИ ще покрие 60 процента от осигурителния доход за януари на хората, чиито доходи са засегнати от въведеното извънредно положение. Това ще важи за срока на действие на закона, но не за повече от 3 месеца и за лица, които отговарят на критерии определени от правителството.

Спират да текат сроковете по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на тези по наказателни дела.

Спира се обявената публична продан от държавните и частни съдебни изпълнители до отмяната на извънредното положение.

Срокът за плащане на сметките за ток се удължава от 10 на 20 дни, реши окончателно парламентът.

Не се прилагат запори на банкови сметки на физически лица и лечебни заведения, и запори върху заплати и пенсии.

Гражданите и фирми с кредити към банки, фирми за бързи пари или с дългове към комуналните дружества ще бъдат облекчени по време на извънредното положение. Това записа Народното събрание в Закона за извънредното положение, който разгледа на второ четене в петък.  До отмяната на извънредното положение спират да текат последиците от забавеното плащане на изискуеми дългове, като лихви и неустойки. Това се отнася и за предсрочна изискуемост, разваляне на договори и изземване на вещи.

Ограничават се нотариалните производства, освен неотложните.

Въпреки острите критики на БСП депутатите приеха, че армията да може да се включи в прилагане на мерките при извънредно положение - да извършва проверки за самоличност и да спират придвижването до пристигане на МВР.

Военните ще могат да използват и физическа сила, само ако това е абсолютно наложително.

Депутатите решиха още, че ще се търси наказателна отговорност за разпространение на невярна информация, а наказанието е лишаване от свобода от една до 3 години.

С новия закон за времето на извънредното положение се въвеждат нови правила за оперативните програми. Министерствата едностранно ще могат да изменят договори с бенефициенти, включително да увеличават сумата по договора, съобразно необходимостта от мерки при криза.   Ще може да се отпуска безвъзмездна финансова помощ по опростени процедури, включително без публикуване на покана за събиране на предложения.