Над 2500 лв. са нужни за издръжка на 4-членно семейство

В края на третото тримесечие издръжката на 4-членно домакинство (двама родители и две деца) достига 2508 лв. Това са средства, необходими за осигуряване на разходите за храна, поддържане на жилище, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти. Издръжката на живот на едно лице от четиричленно домакинство е в размер от 627 лв.

Това показва наблюдението на потребителските цени и издръжката на живота, което Институтът за социални и синдикални изследвания към КНСБ прави от 30 години. Резултатите към края на септември тази година бяха представени на онлайн пресконференция днес, данните от които са публикувани на сайта на синдиката.

Анализът на разходите за периода юли-септември показва, че общата стойност за издръжка на живота на 4-членно домакинство се задържа на почти същите нива спрямо предходното тримесечие, нарастването е с 0,2%. Намаление се регистрира в групата на хранителните стоки с 0,8%. Цените на нехранителните стоки обаче бележат леко покачване с 1,1% спрямо предходното тримесечие заради ръста на жилищните разходи. 

На годишна база стойността на издръжката на живот се увеличава с 36 лв. След като през второто тримесечие цените на природния газ отчетоха драстичен спад и повлякоха надолу цените на топлоенергията и горивата, през третото тримесечие трендът се обръща, но въпреки това цените на топлоенергията остават по-ниски спрямо същия период на предходната година.

Покачването на общата стойност на издръжката идва от поскъпването на някои храни с нива над тези през септември 2019 г., като хляб и зърнени храни (2,9%), месо и месни продукти (8,3%), мляко и млечни продукти (3,4%). При нехранителните стоки и услуги по-изразено увеличение се наблюдава при подгрупите водоснабдяване (с 4,7%), образование и свободно време (с 5,2%), електроенергия (с 2,8%).

За осигуряване на средствата, необходими за издръжка от 2508 лв., следва нетният размер на работната заплата за всеки от двамата възрастни членове на този тип домакинство, да бъде не по-нисък от 1254 лв. Сравнението с официалните данни от трето тримесечие 2020 показва, че нетната работна заплата е в размер от 1065 лв. Това  означава, че размерът е по-нисък с около 15,1% от необходимата заплата за издръжка, а в стойностно изражение разликата е с 189 лв.

Изследването отчита още, че се запазва основният проблем - за около 2/3 от наетите лица работната заплата е по-ниска от средната за страната. Темповете на изменения на работна заплата в икономически дейности със среден размер, по-нисък от средния за страната, варират в изключително широк диапазон – от минус 3,6% (Селско, горско и рибно стопанство, Преработваща промишленост, Доставяне на води) до +13,8% (Хотелиерство и ресторантьорство).

Изводите от проучването показват още, че 67,7% от домакинствата живеят с общ доход на едно лице под необходимите средства за издръжка на живот. Спрямо предходното тримесечие делът се задържа, но на годишна база намалява, след като през същия период на 2019 г. е 72%. Очевидно прилаганите социално насочени мерки са работещи и те имат своя определен положителен ефект, отбелязва се в проучването.

Групата на бедните лица се запазва на почти същите нива спрямо предходното тримесечие, но спрямо декември нараства с около 200 хил. лица. Това се дължи, от една страна, на нарастването на размера на линията на бедност и разширяване на обхвата на домакинствата, но от друга страна, пандемията засегна най-тежко бедното население.

Лидерът на КНСБ Пламен Димитров отчете отражението на Covid кризата върху работните места. По думите му от март до октомври с прилаганите схеми и мерки са запазени над 300 хил. работни места, но са загубени 103 хил.

„Коронавирусът изостри неравенствата, по-бедните са изложени на по-голям риск“, посочва той.

Димитров цитира данни на Eurofound, според които 44,5% от всички европейци работят от вкъщи, у нас този процент е 25,6 на сто. Това според него води след себе си нови рискове.