С 6 лв. по-висок праг на бедност през 2021 г. поиска държавата

Държавата предлага прагът на бедност у нас през 2021 г. да е 369 лв., като ръстът е с 6 лева спрямо тази година. Министърът на труда и социалната политика ще има право да предлага размер на линията на бедност при отрицателен брутен вътрешен продукт и при особени обстоятелства, в каквито е страната ни в условията на Covid-кризата, както и при по-благоприятни условия, когато има ръст. Това стана ясно по време на днешното обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество за промяна в методиката на определяне на линията на бедността и размера ѝ за следващата година.

Размерът й трябва да е съобразен с възможностите на бюджета, но и да не е по-нисък от размера от предходната година. 

Социалният министър Деница Сачева уточни, че няма да определя еднолично размера на линията на бедност, а предложението ще минава през обществено обсъждане и консултации в рамките на Тристранния съвет.

По данни на Евростат през 2019 г. с доходи под прага са били над 1,3 млн. души от българите, или 18,6 на сто от населението, съобщи Сачева след заседанието на съвета днес.

Относно новата методика за определяне на линията тя обясни, че е във връзка с намерението механизмът да стане адекватен на резки макроикономически движения.

„С размера на линията на бедност е обвързана финансовата подкрепа за хората с увреждания. За най-уязвимите групи, които имат нужда от социална подкрепа, също ще бъдат осигурени допълнителни средства от системите за социално подпомагане“, каза Сачева. 

Министърът на труда коментира и дискутирания анализ на резултатите от прилагането на мярката 60/40 за запазване на работните места. Сачева призна, че мярката има нужда от допълнително усъвършенстване, но по думите й поставените цели на схемата към края на юни са изпълнени. Досега общо 185,5 млн. лева са изплатени за 172 хиляди наети лица, като най-много средства са отишли за запазване на заетостта в преработващата промишленост и търговията.

Що се отнася до други ефекти от мярката, Сачева посочи, че се отчита намаляване на дела на работещите без трудов договор. Мярката значително допринесе за запазване на заетостта, посочи тя и още веднъж подчерта, че към момента безработицата е около 7,7%, а без мярката би била 14 на сто.

Социалното министерство е отчело обаче друга негативна тенденция - ниските осигурителни доходи на работещите. Министърът обърна внимание, че ниските осигурителни прагове са риск за доходите и пенсиите на осигурените лица и за пенсионната система в бъдеще.

От 1 октомври ще бъдат предложени редакции по бъдещото функциниране на мярката. По втория дизайн до момента са изплатени 72 млн. лева.

От КТ „Подкрепа“ поставиха под съмнение отчетените резултати за запазване на заетостта по мярката 60/40 и обявиха, че до дни ще представят собствен анализ за ефекта от мярката.

В сравнение с предната криза през 2009 г. имаме два пъти по-малко загубени работни места, заяви председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.

Той обаче разкритикува антикризисните мерки като цяло. Сравнявайки се с другите европейски страни, констатираме, че можеше да бъдем много по-добре, каза председателят на АИКБ.

„Като цяло смятаме, че сме успели да подкрепим не само заетостта, но и доходите. Данните на НСИ го потвърждават. Средната работна заплата продължава да расте, независимо от стагнацията и от намаляването на заетите лица", каза президентът на КНСБ Пламен Димитров.