Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Имената на бизнеса

Пазарът на клинични проучвания у нас ще продължава да расте

500 млн. лв. са инвестициите в клинични изпитвания в България годишно, 350 млн. лв. от тях са спестени пари на здравния фонд, казва д-р Иван Георгиев

Пазарът на клинични проучвания у нас ще продължава да расте

Снимка: Личен архив

Д-р Иван Георгиев е управител на Quintiles за България, както и председател на УС на Българската асоциация по клинични проучвания (БАКП). Завършва медицина през 1996 г. в Софийския университет и работи като лекар специалист по вътрешни болести до 2001 г. Завършва магистратура по бизнес администрация към СУ „Св. Климент Охридски“. В сферата на клиничните изпитвания има опит от 2001 г. като последователно заема позиции на монитор, мениджър и регионален директор за Близкия Изток, ТурцияГърция и Румъния. От 2014 г. е председател на управителния съвет на БАКП.

От октомври 2016 г. водещата в извършването на клинични проучвания в света компания за клинични проучвания Quintiles се обедини с международната компания за мониторинг на фармацевтичния пазар IMS Health, която е водеща в анализите във фармацевтичния сектор като цяло. Компанията вече се нарича QuintilesIMS.

С д-р Иван Георгиев разговаряме за перспективите пред обединената компания и развитието на клиничните проучвания в България.

Д-р Георгиев, по ръст на клинични изпитвания България почти три пъти изпреварва ръста на икономиката. В тази област сме доста по-напред от общите си постижения като страна. Какви са причините?

За 2015 година по показател клинични проучвания сме на 25-то място в света според проучвания, направени от Американската агенция по храните и лекарствата (FDA). Това е отлично постижение, като се има предвид, че в почти всички останали сфери сме доста по-назад в класациитеАко обаче по клинични проучвания искаме да се сравним с държави като Чехия, Унгария, Полша – те са в първите 15, така че целта е ние да ги догоним.

Кога се усети същинският напредък в сферата на клиничните тестове в България?

Глобализацията на клиничните проучвания започва след 1997 година, след приемането на стандартите за добра клинична практика, които позволяват провеждането на проучвания да се прави по универсален начин. Тогава започва и масовото навлизане на клинични проучвания в България.

Последни международни анализи открояват интересен факт в позициите на България. При сравнение на съотношението между пазарен дял на клинични проучвания и на продадени медикаменти виждаме, че за нашата страна равновесието е изместено в посока клинични проучвания. Има държави, където се продава много, но бизнесът не инвестира достатъчно чрез проучвания. По този показател сме сред първите шест страни в света, фармацевтичната индустрия на този етап инвестира много.

Кои са специфичните фактори, които позволиха бързия растеж на този сегмент у нас?

България се развива добре в сферата на клиничните проучвания поради две основни причини. Едната е свързана с недобре задоволените медицински нужди на населението в България отпреди 20 години. Така клиничните тестове се явяват като буфер, който покрива дефицитите на здравеопазването в България. Вторият основен фактор е доброто ниво на българските лекари. В комбинация тези два фактора доведоха до 25-то място в света по този показател към днешна дата.

Към момента в България са представени почти всички големи фирми за клинични проучвания. В цялата индустрия с клиничните тестове в България са заети около 3 хиляди души.

Вече е налице разбиране от страна на здравните власти у нас и на индустрията за необходимостта от инвестиции и развитие на клинични проучвания...

Министерството на здравеопазването в оставка е първото от много предишни, което разбра големия потенциал на клиничните проучвания и направи нещо реално, за да подобри положението у нас в тази сфера. Става въпрос първо за одобряването на стратегията за развитие на клиничните изпитвания и облекчаването на административната тежест за фирмите, които имат такава дейност. На следващо място визирам положителните промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. 

Още по темата

Тласъкът на клиничните изпитвания е важен за България, защото много държави започнаха да развиват това перо и да си правят свои стратегии. В целия Европейски съюз е взето решение за насърчаването им, отделно много държави приеха свои регламенти, за да привличат повече клинични проучвания.

Какво още е необходимо за насърчаването им у нас особено в контекста на глобалната конкуренция на този пазар?

Оттук нататък можем да продължим да подобряваме нормативната рамка, така че регулациите да са по-добри, отколкото на нашите преки конкуренти.

На следващо място трябва да подобрим капацитета на центровете, които правят проучвания, тъй като у нас все още се работи по модела, при който в една голяма болница всички отделения правят индивидуални клинични тестове, което донякъде ограничава капацитета им. Хубаво е да погледнем модела в САЩ, при който има специално отделение за клинични проучвания със специално назначени хора, които са обучени да правят клинични тестове. В специализиран център един лекар ще може да преглежда повече пациенти, а административната част ще се извършва от сътрудници, тъй като всяко проучване е съпроводено от огромна документация и така се повишава продуктивността на центровете. В момента у нас държавните болници нямат такива центрове. 

Важна е и подготовката на кадри за клинични проучвания, някои държави имат такива специалности в университетите. Ако това се превърне в държавна политика, би могло да се направи и у нас.

Друго съществено нещо е подобряването на достъпа на пациентите до такива проучвания. Например в САЩ пациентите сами активно си търсят подходящото за тях проучване. В България все още лекарят е този, който предлага проучването. И то, защото просто пациентът няма достъп до информация.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от