Как с напускането на работа помагаме на икономиката?

Наричат го Голямото напускане. Американците напускат работа най-масово от когато и да е било от началото на новото хилядолетие. Много се изписа за причините – от бърнаута през пандемията до „голямата преоценка“ на това какво хората всъщност искат от работата си.

Но това не е само интересен социологически феномен. Това също така е и практичен икономически индикатор с недооценен ефект върху заплатите и производителността, пише за американския пазар на труда Сара Оконър от Financial Times.

Настоящото увеличение на напусканията трябва да бъде разгледано в контекст: през последното десетилетие хората не направиха достатъчно по въпроса.

Делът на служители, които напускат работа обикновено се движи в тандем със здравословното състояние на пазара на труд. Хората са по-склонни да търсят нещо по-добро, когато има много възможности и обратно – държат се за клона, когато безработицата е висока.

Когато финансовата криза ни връхлетя, темпът на напускания в САЩ спадна от около 2,2% през 2007 г. до 1,2% през 2009 г. Във Великобритания броят на хората, които напускат работа, намаля повече от наполовина.

Но след края на рецесията на готовността на хората да се отказват от работата си ѝ трябваше необичайно дълго време, за да се възстанови. Както в САЩ, така и във Великобритания чак през 2016 г. нивото се върна в предрецесионното положение. На Острова това стана на фона на процъфтяващ пазар на труда и най-ниско ниво на безработицата от 70-те години. Данни за други страни се намират трудно, но според австралийското министерство на финансите налице е подобен феномен, показва документ от 2019 г.

Всичко това е от значение, тъй като хората, напускащи работа, може и да не са само барометър за икономическо здраве – някои икономисти вярват, че те са и негов двигател. Доброволно напускащите работните си места служители обикновено се решават на стъпката, за да се изкачат по кариерната стълбица с позиция, която по-добре им приляга или развива уменията им.

Според британски данни средният ръст на почасовото възнаграждение за хора, сменили работата си, е 7,3% през 2018 г. спрямо 3% за тези, които не са го направили. Австралийско проучване от 2019 г. също установява, че на местните пазари, където има повече смени на работните места, ръстът на заплатите е по-голям. И макар да е трудно да се разграничи причината от следствието, икономисти от клона на Федералния резерв в Чикаго установяват през 2015 г., че завишените нива на напускане на работа предшестват ръста на възнагражденията с едно до две тримесечия.

Има връзка и с производителността. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) установи, че по-големият брой смени на работни места е свързан с по-голям ръст на производителността. Анди Халдейн, главният икономист на Английската централна банка, посочва в реч от 2019 г., че нежеланието на британските служители да сменят работата си от финансовата криза насам помага да се обясни „загубеното десетилетие“ на икономиката за ръст на възнагражденията и производителността.

Избягването на рисковете и несигурността след кризата означават, че „силното възстановяване на работните места не е довело до ново енергично изкачване на служителите по служебната стълбица“, каза той. „Резултатите са сподавени нива на заплащане и, особено, на растеж на производителността“, допълни Халдейн.

Последиците от предизвиканата от пандемията рецесия не биха могли да изглеждат по-различно. Темпът, с който хората напускат работа в САЩ, спадна от 2,3% до 1,6% по време на пандемията, но след това бързо се възстанови до 2,7%.

В същото време се заговори и за високоплатени но изтощени служители, които напускат корпоративната надпревара за по-нископлатени, но и по-спокойни позиции. Както каза един читател на FT: „Сега всички искат само да носят йога клинове и да си играят с кучето“. Означава ли това, че заплатите и производителността ща поемат надолу, вместо нагоре?

Засега данните неподкрепят това твърдение. Хората, които напускат работа с най-ързи темпове в САЩ работят в нископлатени сектори, като търговия на дребно, хранително-вкусова индустрия, хотелиерство, и средният ръст на заплатите за тези, които сменят работа, е 4,1% спрямо 3,1%, за тези, които остават.

Изглежда, че по-скоро хората се възползват от подновеното търсене и затегнатия пазар на труда, за да увеличат заплатите си и да подобрят условията си на труд в сектори, където те са били зле години наред. Също така е и прекалено рано да се прецени какъв ще е ефектът върху производителността.

Във Великобритания броят на хората, които напускат работа, също бързо се възстановява макар и само до предпандемичните си нива. Изглежда засега Голямото напускане остава по-скоро феномен в САЩ.

Но метриката ще остане важна за наблюдение. Миналата седмица британското правителство заяви, че иска да поддържа икономика  на високи заплати и висока производителност. Хората могат да дадат своя принос, като напуснат работа и отидат да си намерят нещо по-добро.