Преходът към електрическа мобилност представлява трансформация на всички сектори

Въпреки че електрическата мобилност набира скорост в Европа, много потребители гледат с недоверие към нея поради липсата на достатъчно добре развита зарядна инфраструктура.

Дилемата остава – трябва ли да се изчака броят на електромобилите на нарасне още, за да се разшири мрежата от зарядни станции, или е необходимо подобряване на инфраструктурата, за да се постигне по-мащабно налагане на електрическите коли – изтъква Елизабет Рипа, ръководител „Глобална електрическа мобилност“ в Enel, панелист във втората сесия на дискусията EVision22, организирана от Eurelectric. 

Рипа е категорична, че развитието на електрическата мобилност трябва да се случва едновременно във всички направления, съпроводено от адекватна регулаторна рамка. 

„Enel е готова да инвестира в нови работни места, в иновации, за да подкрепи този процес“, изтъква Рипа.

Друг участник в дискусията, Даниел Мес, представител на кабинета на изпълнителния заместник-председател на Европейската комисия (ЕК) Франс Тимерманс, посочва, че електрическата мобилност трябва да е достъпна за всички. „Преди само говорехме за нея в бъдеще време, сега тя вече се случва“, изтъква той.

Мес е на мнение, че Европейският съюз (ЕС) трябва да дигитализира своята енергийна система и да въведе умни зарядни станции, с което да се предотврати евентуално натоварване на електрическата мрежа.

„Необходимо е да променим мисленето си относно тази мрежа и начина, по който зареждаме електромобилите“, смята Мес.

Според него електрическата мобилност предлага нещо повече от придвижване. Тя стимулира хората да помислят за своите енергийни нужди и за ограничаването на свързаните с това разходи. Един дом със соларни панели може да захранва електрическо превозно средство без допълнително увеличаване на сметката за електроенергия, споделя Мес. Тук идва интелигентното зареждане – генериране на енергия през деня от соларни панели и зареждане на електромобила през нощта.

От своя страна, Бертранд Депрез, вицепрезидент по европейските работи в Schneider Electric, потвърди вече изразеното в първата сесия мнение, че наличните зарядни станции в Европа са концентрирани само в няколко страни. Той заяви, че електромобилите могат да се окажат ключов елемент в енергийната революция на Европа.

„С налагането на електромобилите се появява нуждата от промяна в управлението на електрическата мрежа“, посочва Депрез.

Той е на мнение, че ЕС и индустрията трябва да подходят колкото се може по-амбициозно при налагането на електрическите автомобили  и свързаната с тях инфраструктура.

Сара Риера, ръководител на звеното за енергия и зареждане в SEAT, изрази гледната точка на автомобилния сектор. По нейните думи марката ще направи всичко възможно, за да постигне въглероден неутралитет до средата на века, съобразявайки се с високите цели, поставени от Брюксел.

SEAT планира да електрифицира 80% от своето портфолио до края на това десетилетие.

В същото време марката призовава ЕС да включи роуминга като задължителна услуга при зарядните станции с ангажимент от страна на телекомуникационната индустрия.

„Електрическата мобилност означава, че SEAT вече няма да бъде просто компания, която предлага автомобили на клиентите, а такава, която предоставя услуги като интелигентна и дигитализирана мобилност“, изтъква Риера.

Според Жан-Филип Лоран, президент на IZIVIA и директор „Стратегия“ в EDF, френският енергиен оператор напълно подкрепя стратегията на ЕС за електрическата мобилност и декарбонизацията.

„Все още има някои точки, които будят тревога“, споделя Лоран. „Една от тях са обществените зарядни станции. Тук целта на ЕС не е достатъчно висока, за да отговори на търсенето на електромобили. Друг проблем представляват жилищните сгради, които трябва да се адаптират към новия вид мобилност“, добавя французинът.

Когато човек използва електромобил, той не иска просто да се движи, а да бъде свързан. „Да е свързан със своя дом и да може да оптимизира разходите при потреблението на енергия“, изтъква Лоран.

Той е на мнение, че е нужно да се подготви правна рамка за стимулиране на иновациите в различните индустрии, за да се ускори процеса на декарбонизация.

„Този преход ще изисква нов вид оборудване. Това, от своя страна, ще доведе до нови инженерни спецификации. Хората трябва да бъдат обучени“, посочва Лоран.