IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Трябва ли да чупим машините, които ни отнемат работните места?

Лудитите не са били прави за много неща, но вероятно заслужават повече от периферна роля в историята, пише професорът по икономика Робърт Скиделски

18:05 | 18.04.14 г. 36
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
Трябва ли да чупим машините, които ни отнемат работните места?

В началото на Индустриалната революция текстилните работници в Средна и Северна Англия, основно тъкачи, вдигат спонтанен бунт, чупейки машини и изгаряйки фабрики, като твърдят, че новите машини отнемат техните работни места и заплати, пише за сайта project-syndicate Робърт Скиделски, професор по политическа икономия в Университета Уоруик, член на Британската академия за история и икономика и депутат в Камарата на Лордовете.

Въстаниците (Лудити) получават своето наименование и вдъхновение от Нед Лъд, по общо мнение чирак тъкач, който счупил две плетачни машини през 1779 г. в изблик на ярост. Робърт Калвърт написа балада за него през 1985 г.: „Те казваха, че Нед Лъд е идиот, който само разрушава“, започва песента. И после: „Той се обърна към колегите си и каза: Смърт на машините / Те унищожават нашето бъдеще и потъпкват мечтите ни.“

Бунтът на Лудитите достига своя пик през 1811-12 г. Обезпокоеното правителство изпраща повече войници в разбунтувалите се области, отколкото е разполагал тогава Уелингтън във войната с Наполеон.

Повече от сто Лудити са обесени или изпратени в Австралия. Взетите мерки възстановяват мира. Машините печелят: Лудитите получават периферна роля в историята на индустриалната революция.

Историците ни казват, че Лудитите са били жертва на тогавашната конюнктура на растящи цени и спадащи заплати, които са ги заплашили с глад в общество с минимално социално осигуряване. Лудитите обаче обиняват самите машини за своето нещастие.

Новите плетачни машини и механизирани тъкачни станове могат да превърнат преждата в плат много по-бързо отколкото повечето занаятчии успяват в своите работилници. Притиснати от фиксираните разходи (наемът и поддръжката на техните инструменти) и намаляващите цени на продуктите им, десетки хиляди семейства са били докарани до просешка тояга.

Тяхното положение предизвикало известна симпатия (Лорд Байрън държи блестяща реч в тяхна защита в парламента). Техните аргументи обаче не били състоятелни. Не е могло да се отхвърля прогресът – бъдещето е принадлежало на машините, а не на старите занаяти. Стремежът да се регулира търговията, казва Адам Смит, е като опита да се направлява вятърът.

Томас Пейн говори за радикализма на средната класа, като казва, че „Всяка машина, която съкращава труда, е благословия за голямото семейство, към което принадлежим“. Разбира се, би могло да има временна безработица в секторите, където технологиите навлизат, но в дългосрочен план, машинната продукция, чрез увеличаване на реалното богатство на общността, ще позволи пълна заетост при по-високи заплати.

Това е първоначалната гледна точка на Дейвид Рикардо, най-влиятелният икономист на 19 век. В третото издание на „Принципи на политическата икономия“ (1817) той обаче включва глава за машините, в която променя тона. Той вече е „убеден, че заместването на човешкия труд с машини е често много болезнено за работниците“ и че „същите фактори, които могат да увеличат нетните приходи в икономиката, могат в същото време да направят населението излишно“. В резултат на това „мнението на работниците, че машините са често пагубни за тях, не се дължи на предразсъдък или грешка, а е в унисон с принципите на политическата икономия“.

Последна актуализация: 23:36 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

24
rate up comment 2 rate down comment 1
Ricco
преди 10 години
Проблемът всъщност е същия като преди 200 години - и тогава и сега е било по-евтино да се обучи ЕДИН тъкач да работи с машина и той да се "експлоатира" 12 часа, вместо да се обучават 3-*** и те да се "експлоатират" по 4 часа. И тогава това е можело да стане, но не е ставало та е трябвало бавно и мъчително синдикатите да натискат докато стане. Реално погледнато обаче, намаляването на работното време няма алтернатива (ако изключим изкуственото създаване на излишна работа) и затова, вместо да повтаряме грешките от миналото и бавно и мъчително да стигнем пак до същото, може да се опитаме този път да го направим съзнателно и по-управляемо.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
23
rate up comment 7 rate down comment 1
SSIW
преди 10 години
Технически и теоретически решения на проблемите съм сигурен, че могат да бъдат намерени, но всичко ще е повече или по-малко на пусто, ако не се промени нещо мн. съществено : хората трябва да започнат да изпитват ИСТИНСКА загриженост за заобикалящите ги и въобще за себеподобните си. Без изграждането на такъв манталитет и култура в една критична маса от населението, обществото си остава изложено на всички катаклизми и трусове, които са го съпътствали и до наши дни. BTW ... наистина ми изглежда странно, как хората не проумяват какво различно качество на живота носи такава битийна нагласа да си ангажиран и съпричастен с тези, които те заобикалят, наместо жалкото живуркане в капсулата на егоизма, егоцентризма и всяк'ва презряна еснафщина.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
22
rate up comment 3 rate down comment 1
Ricco
преди 10 години
Тук разбира се, тези, които все още имат работа ще се възпротивят защото спрямо сегашната ситуация, поне за известно време, доходите им ще спаднат. Т.е. това ще е нещо като съвременен лудизъм - искаме да работим повече. И точно това е предизвикателството - как да направим така, че прехода от 8 към 4 часов работен ден да мине с минимални сътресения.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
21
rate up comment 6 rate down comment 1
Ricco
преди 10 години
"Ако се измислят работи като писне на стихотворения за дестката градина и други такива, кото да носят доход, системата няма да се сгромоляса"-----------------А не е ли по-добре вместо да измисляме излишна работа за "излишните" непроизвеждащи 75% от населението да направим работния ден 4 часов и така да вдигнем процента на произвеждащите двойно?? Пример (на прима виста): Сега имаме един произвеждащ и един продавач в магазин. Съответно те поделят доход от крайната цена. С развитието на е-търговията обаче, продавача остава без работа. Но ако вместо да натоварим останалия един работещ с данъци и осигуровки за да плащаме безусловен базов доход на неработещия продавач, направим работното време 4 часа, то тогава продавача ще може също да се включи в производството, а крайния ефект за икономиката ще е същия.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
20
rate up comment 6 rate down comment 1
MZ/X
преди 10 години
Като говорим за ресурси пак всичко е въпрос на технологии! Много се говори, че обработваемата земя е малко, но малко се говори за възможностите селското спопанство да се прехвърли в океаните чрез аквакултури. Горивата може да са изчепаеми, но ВЕИ са де факто неизчерпаеми и т.н.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
19
rate up comment 8 rate down comment 1
MZ/X
преди 10 години
Има решение на проблема, който се нарича преразпределение на ресурсите и реално и в момента работи! В развитите държави само 15% от населението са заети пряко с производството, но те произвеждат благата за 100% от населението плюс за експорт. Останалите получават преразпределен доход, като част от тях в сектора на услугите вършат реална работа, а други, като държавните служители съмнителна по своята стойност работа. Важното обаче е, че всички имат доход за харчене. Ако се измислят работи като писне на стихотворения за дестката градина и други такива, кото да носят доход, системата няма да се сгромоляса :) Просто малко хора ще произвеждат реалните блага, а останалите ще работят псевдоработа :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
18
rate up comment 5 rate down comment 2
SSIW
преди 10 години
Щото ако се окаже, че с наличните технологии, един от наетите анахилатори може да се справи само с няколко индивида (а трябва да се вземе предвид обстоятелството, че най-вероятно това няма да става мирно и доброволно) от предвидения за унищожение човешки материал, то може да не се върже икономическия баланс.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 2 rate down comment 1
SSIW
преди 10 години
Тука е въпрос на сметки: колко ресурси ще се изразходят и колко хора, ще тр. да бъдат наети за осъществяване на процеса по заличаване на ненужната популация.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 9 rate down comment 4
nedev75
преди 10 години
Има разбира се още един вариант.Богатите правят така че труда на машините да работи само за тях и само те не работят и се занимават с креативна и научна дейност.Защо да споделят тези блага с масата, която също да не работи.Седем милиарда души са много. Достатъчно са 15-20 милиона души, колкото са милионерите в света и техните семейства.Какво ще стане с останалите-Ебола, Зомбипандемия, Нарвик (от серила Хеликс, в който точно този вариант е загатнат), или си изберете друга причина да бъдат заметени 99.9% от населението.Това е и най-вероятния сценарий, тъй като и самите ресурси на планетата не са достатъчно за толкова много обитатели.Извод:Гледайте да сте милионери и сред богоизбраните когато дойде момента.Според мен е абсолютно невъзможен сценария масата да се ползва от постиженията на единици предприемачи, просто защото на един посредствен индивид, когато не му се дава работа няма да се отдаде на креативна и научна дейност, а на ядене, пиене, секс, наркотици и забъркване в скандали.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 8 rate down comment 2
deant
преди 10 години
Явно не съм единствения, които се е замислял по тази линия. Щом сме двама, значи има и още, което от една страна ме радва, че логиката ми може би е коректна, от друга няма да ме радва, ако наистина се случи.. Така, че се надявам да не сме прави:)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още