Възможността за инвестиционен избор на осигурените лица е все по-близо

Намаляване на таксите, създаване на Фонд за гарантиране на вноските на лицата, осигурени в задължителен пенсионен фонд, въвеждане на многофондовата система в допълнителното пенсионно осигуряване (ДПО), забрана за инвестиции в свързани лица и подобряване на корпоративното управление.

Това са само част от предложенията на Комисията за финансов надзор (КФН) за промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), обсъдени на заседание на регулатора, провело се на 9 юли.

Въвеждане на т.нар. мултифондове

Основен акцент в предлаганите промени е възможността за инвестиционен избор от страна на осигурените лица чрез въвеждането на многофондовата система в ДПО, гласят мотивите за изменение и допълнение, публикувани на сайта на КФН за обществено обсъждане до 9 август, включително.

Със законопроекта се предвижда всяко пенсионноосигурително дружество да учредява и управлява фондове с различен инвестиционен и рисков профил – по два универсални и професионални фонда (УПФ) с балансиран и консервативен рисков профил, и до три доброволни пенсионни фонда (ДПФ), съответно – доброволни фондове по професионални схеми, с агресивен, балансиран и консервативен рисков профил.

С проекта за промени в КСО се усъвършенстват разпоредбите, регламентиращи инвестирането на средствата на пенсионните фондове.

Част от тези изменения са свързани с развиване на забраните за инвестиране в свързани с пенсионноосигурителните дружества лица. В тази връзка в предложенията са прецизирани определенията за „свързани лица” и „контрол” и са въведени дефиниции за „група”, „предприятие-майка” и „дъщерно дружество”.

По този начин съставителите целят минимизиране на възможността за заобикаляне на законовите ограничения от лица, които на практика се намират в тесни връзки с пенсионноосигурителното дружество, но от формална гледна точка не попадат в изчерпателно дефинираните хипотези на свързаност, предвидени в действащата уредба.

По-ниски такси от 2016 г.

Измененията и допълненията на КСО са насочени и към намаляване на еднократната такса за прехвърляне от един фонд в друг, която в момента е в размер на 20 лв., и инвестиционните такси.

„Повечето пенсионноосигурителни дружества събират от осигурените в задължителните пенсионни фондове лица максимално позволения от закона размер на таксите и удръжките - 5 % от всяка осигурителна вноска и 1% върху нетните активи на фонда на годишна база, които са сред най-високите в сравнение с тези, определени в законите на други държави за сходни дейности. Предвид това с проекта се предлага постепенно намаляване на инвестиционната такса и стъпаловидно редуциране на максималния размер на удръжката от всяка вноска“, пише в мотивите.

Предлага се постепенно намаляване на инвестиционната такса с 0,05 на сто годишно, считано от 2016 г., до достигането на 0,75 на сто през 2020 г., и стъпаловидно 11-годишно намаляване с 0,25 на сто от 2016 г. на удръжката от всяка вноска до достигането на 3,75 на сто от вноската през 2020 г.

Предвижда се още отпадането и на някои допълнителни такси, събирани при управлението на доброволните пенсионни фондове, като например таксата за предоставяне на извлечение от партидата при поискване от лицето повече от веднъж годишно. „Тя не се събира от повечето дружества, а и с развитието на информационните услуги и възможността лицата да проверяват чрез интернет състоянието и движението на средствата по партидата си, все по-малко от тях изискват извлечения на хартиен носител“, гласят мотивите.

В тях е записано още, че в даден момент таксата за промяна на участието и прехвърляне на средства на осигурените лица от един в друг съответен фонд за допълнително пенсионно осигуряване ще отпадне. Освен това може да бъде намален периодът, в който лицата са ограничени да променят участието си във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

„Отпадането на таксата за прехвърляне е свързано с преценката, че тя не оправда в практиката съществуването си. На първо място, нейният размер не съответства на направените от пенсионноосигурителното дружество разходи. Също така таксата не успя да изпълни предназначението си на естествен регулатор на процесите по прехвърляне и не способства за създаването на по-добра конкурентна среда. Отчетена бе и необходимостта от улесняване на лицата при упражняване на едно тяхно основно право в качеството им на осигурени - правото на промяна на участие и прехвърляне на средства от един в друг съответен фонд“, е записано в мотивите.

Гарантиране на пенсионните вноски

Също така проектът за изменение и допълнение на КСО предвижда създаването на Фонд за гарантиране на вноските на лицата, осигурени в задължителен пенсионен фонд. Целта е Гаранционният фонд да покрива разликата, когато има такава, между нетния размер на постъпилите осигурителни вноски за съответното лице през периода на осигуряването му и наличните средства по индивидуалната му партида към момента, в който то реши да упражни правото си на пенсия.

При това ще се вземат предвид всички постъпили по партидите осигурителни вноски след въвеждането на универсалните (2002 г.) и професионалните (2001 г.) пенсионни фондове, а не само тези, направени след създаването на Гаранционния фонд, посочват съставителите.

Финансирането на Гаранционния фонд да се осъществява чрез еднократни встъпителни вноски от всяко пенсионноосигурително дружество, текущи вноски, удържани от осигурителните вноски, и от други източници (напр. доходи от инвестиране на набраните във фонда средства, заеми, дарения). КФН и Сметната палата ще го надзирават.

Еднократните встъпителни вноски ще са дължими от пенсионноосигурителните дружества за всеки управляван от тях фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване в определения в проекта размер от 1% от стойността на нетните активи на всеки управляван задължителен фонд, но не по-малко от 12 500 лв. Освен това законопроектът предвижда конкретният размер на текущите вноски, поотделно за универсалните и за професионалните пенсионни фондове, да се определя от КФН по предложение на Управителния съвет на Гаранционния фонд за всяка календарна година.

Законопроектът предвижда детайлите по уредбата и дейността на Гаранционния фонд да бъдат доразвити в наредба на КФН.