Руснаците се умориха от стабилност

На фона на понижението на доходите и тоталните икономии в Русия расте желанието за промяна. Това показва  ново изследване на Института по социология към Руската академия на науките, пише в свой анализ Олга Соловьова от „Независимая газета“.

Две трети от руснаците говорят в момента за неразрешими противоречия  между народа и властта. При това желанието за „стабилност в страната“  постепенно се измества от желание за промени. Въпреки това поддръжниците на реформите все още отстъпват по брой на "консерваторите".

През май 2017 г. Институтът по социология е провел серия изследвания за  социалното самочувствие на руснаците и адаптацията им към кризата, като са анкетирани 4 хил. души.

Оказва се, че в страната е налице нарастващо търсене на промени. От края на 90-те години тенденцията беше за постоянен спад на дела на искащите съществени промени (от 69% през 1999 г. до 28% през 2012 г.) при паралелен ръст на поддръжниците на стабилността  (от 31 до 72%).

Но през есента на  2016 г. тенденцията се обръща: в сравнение с пролетта на м.  г. застъпниците за промените се увеличават от 30 до 44%. Тези с приоритет стабилност намаляват от 70 до 56%, показва анкетата на социолозите.

За промени най-често се обявяват младежите (55% от анкетираните на възраст 18–30 г.), хората в лошо материално положение (50%) и живеещите в регионалните центрове (48%).

В същото време сред жителите на мегаполисите не са много желаещите съществени промени – по-малко от една трета, отчитат социолозите.

Според експерти днес виждаме нова вълна на растеж в търсенето на промяна.

При екстраполиране тази тенденция те предполагат, че в следващите месеци превесът на желаещите стабилност ще продължи да намалява.

Ситуацията се подчертава от факта, че в момента е висок делът на недоволните от властта. 36% от запитаните свидетелстват за противоречия между управлението и народа.

Като се отчита, че това противоречие в голяма степен съвпада с конфликтите между чиновници и  граждани, между  бедни и богати, между олигарсите и останалата част от обществото, почти 70% от руснаците виждат явни обществени противоречия, се казва в анализа.

Около половината руснаци (45% от анкетираните) прогнозират ръст на социалното напрежение в страната.

Нарастващото напрежение сред големи групи от населението е обяснимо като цяло. Руското общество продължава да се намира в достатъчно сложни икономически условия.

Днес над 50 на сто от руснаците казват, че кризата ги е засегнала значително, а едва 15% изобщо не изпитват трудности по тази причина.

Преди година резултатите са били по-песимистични, тъй като 65% са били значително засегнати от кризата. Средна степен на влияние са отчели 28%, а 7% не са забелязали кризата.

Основният резултат от кризата за руснаците е понижението на стандарта на живот - при 50% от респондентите. 40% не са имали възможност заради кризата да отидат на почивка. 36% не са ползвали необходимата медицинска помощ, а  37% са претърпели загуби при заплащането.

Понижението на стандарта принуждава руснаците да се адаптират към новите икономически условия. На първо място се икономисва от основни стоки. Така през пролетта на  2017 г. хората са правили икономии при покупките на дрехи и обувки (47%), туризъм (44%), скъпи стоки с продължителна употреба (39%), хранителни продукти (35%) и отдих (31%).

Като изход хората се насочват към земеделска работа, действия на пазара на труда, търсене на временна и допълнителна работа. Други прибягват към заеми и помощи от роднини и приятели. В същото време дългове и кредити има 41% от населението. Изследователите отбелязват, че дълговете се увеличават с намаляването на текущите доходи.

Въпреки че в обществото преобладава мнението за настъпваща икономическа стабилизация, населението не е настроено оптимистично, според завеждащият лабораторията за изследвания на социалното развитие към Академията за народно стопанство и държавна служба Елена Авраамова.

Тя добавя, че значителен остава делът на тези, които смятат, че са пострадали от икономическите промени.